Из закачките на Ив. Л.*: Знаете ли кога сменят лекарствата?

Вървя си по „Искър“, леко унесено и разбира се усмихнат, както всеки позитивист в наше време и на тази територия, когато една възрастна жена се обръща към мене:
– Любезни младежо…
И си викам: О-па! Кво става тука, бе, не всички са профани, не всичко е изгубено! Личи си старата културна школовка!
– На Вашите услуги, Госпожо!
– А бе, Доктор Василев от колко часа застъпва, нали от 13? Опашката стана до вънка (на психодиспансера)
Викам: 
– Е, аз де да знам!
– Ох, рекох, че Вие знаете, щото нали днес сменя лекарствата?
– Наистина не знам, съжалявам…
– Ето, аз Ви казвам, наредете се или ако има как, предредете се, щото сменя китайските с турски.
– Ама аз не пия нищо!
– То китайските и да ги пиете, файда нема, но тези са по-добри, може веднага да почувствате ефекта!
– При мен няма необходимост!
– Защо? Да не сте Вие от ония, със швейцарските, нали карат тука едни експериментални, ма ходят все за властта! 
– Не, не съм на власт! За щастие!
– Точно така, и аз това викам! Те мислят, че като пият скъпите хапчета и изотвътре главите им се подреждат като швейцарски часовници. А то тяхната болест няма овладяване! Добре, че сте си от нашите, мили младежо!
– Ама не съм! Не идвам от диспансера, минавам само.
– Използвай леля, използвай момента и се запаси, щото ако сега си се оправил, утре като нищо може пак да се върнеш на старото положение
– Аз не съм се развалял! Всичко си ми е наред
– Безпокоите ме! Реагирате като алкохолиците! Мисля, че сте втора степен, и въпреки че хапчетата са за трета, може да ви е полезна и по-голямата доза. Па ако ви дойде вповече, ще ви чакам на връх ‘Черни връх“, ние там се събираме хиперактивните!
– Аз съм леко пасивен!
– Ето, значи ще се активирате до оптимума! Хайде, влизаме! С Вас ще ме пуснат през служебния вход, я как се обръща персонала след вас!
– Не, аз само да ме държите под ръка, иначе бързах без друго!
– Ще почерпиме доктора! Дайте му една педесетачка и ще видите, че ще ви даде болничен за един месец поне!
– А, това ми звучи не лошо като идея…
– Добър ден, Уважаеми Господин докторе, – влезе тя при него, а аз останах пред вратата да се двоумя, но ги чувах де, тя бабата доста силно вика – … ето един ухилен младеж, да го оправите, 50 лева му взех комисион, айде и на вас само 50 ще взема?
– Шшшшт, 100 ще ти дам, но го излъжи, че му давам турски хапчета, пък ще му пробутаме китайски. Швейцарските са останали три блистера при старшата, а списъка е от 17 чакащи
Значи така, а?! Аз вече бях пред стаята на старшата и почуках внимателно:
– Добър ден, любезна сестричке, аз съм от управляващата коалиция, комисия по култура, дружество за българско-швейцарско приятелство „Симентал“. За блистерите, да! Всичките ще ги взема, пък имаме евтини апартаментчета на улица „Незабравка“

Майтапя се, бе, това беше миналата година! Тази още не са ни сменяли хапчетата. А на вас?
Бачкайте си спокойно!

––––––––––––––––––––––––––

*

Ивелин ЛЮБЕНОВ е роден през 1969 г. във Враца. 
Завършил е архитектура във ВИАС, София, 
и е следвал история на изкуството в Аугсбург, Германия. 
Работил е в строителния бранш – като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор – във В. Търново и София. 
Рисува и пише (стихове и кратка проза), 
но досега не е публикувал и издавал,
освен в страничката си във фейсбук – 
„Из Бележките на И.Любенов“. 
Понастоящем живее и работи в София.