Непроходимост (запушване) на маточните тръби

Непроходимостта (обструкция, запушване) на маточните (фалопиеви) тръби е състояние, свързано с нарушени репродуктивни възможности у жената.

Маточните тръби са мястото, където започва всяка бременност и тяхната непроходимост може да стане причина за стерилитет (пълна неспособност за забременяване) или инфертилитет (намалена възможност за забременяване), или да доведе до развитието на извънматочна бременност. Невъзможността за забременяване поради причини, свързани с маточните тръби се среща в 30 % от инфертилните или стерилни жени.

фиг. 1

Маточните тръби са две и започват от роговете на матката и служат за връзка между нея и яйчниците. Ако си представим, че матката има форма на обърната с опашката си надолу круша (фиг. 1), то тръбите започват от двете страни на горната разширена част. Всяка тръба е дълга приблизително 10-12 см и има хоризонтален ход. Това е важно, защото промените в дължината и хода на тръбите може да има нежелани последствия по отношение на планираната бременност. Прекалено дългите и нагънати тръби, или тези с много сраствания от прекарани възпаления, могат да забавят придвижването  на яйцеклетката по тях и да създадат условия за развитието на извънматочна бременност. Тръбите не са еднакво широки по целия си ход. Най-тесни са в близост до матката, а най-широки в края близо до яйчниците. В „яйчниковия” си край  тръбите се разширяват фуниевидно и имат по 10-12 реснички, с които „улавят” отделената от яйчниците яйцеклетка. Вътрешната повърхност на тръбите е покрита с ресничести клетки, които трептейки, подпомагат придвижването на яйцеклетката към кухината на матката.

Причините, които могат да доведат до запушване на фалопиевите тръби най-често са:

• инфекциозни и възпалителни заболявания на тазовите органи (матка, яйчници и фалопиеви тръби), причинени от хламидия, гонорея и други болести, предавани по полов път;
• оперативни интервенции в коремната кухина или в малки таз – например, след хирургично лечение на извънматочна бременност, апендицит, перитонит;
• ендометриоза на маточните тръби;
• туберкулоза на тазовите органи. Макар и по-рядко в наше време, състоянието все още се среща и трябва да се мисли и за него.
• генетични (вродени) аномалии в развитието на маточните тръби и нарушение на тяхната двигателна функция.
• образувания (на първо място тумори) в лумена на тръбите или притискащи или изтикващи тръби и нарушаващи тяхната функция.

Симптомите, с които се проявява непроходимостта на маточните тръби са:

• невъзможност за забременяване – основен и най-чест симптом;
• извънматочна бременност;
• болка или дискомфорт в долната част на корема;
• болка по време на полов акт, която се усеща дълбоко в тазовата област;
• болка при уриниране;
• зацапващо кървене извън менструацията или след секс;
• обилно вагинално течение, особено жълтеникаво или зеленикаво и др.

Диагностика на обструкция на фалопиевите тръби започва с анамнеза (прекарани заболявания – туберкулоза, възпалителни заболявания в малкия таз, чести уринарни инфекции (гонорея), ендометриоза; операции – кисти, миоми, извънматочна бременност) ıи преглед от страна на лекуващия лекар, а също и лабораторни изследвания – влагалищен секрет, цито намазка; вземете кръв за общ анализ (с брой левкоцити) и маркери на възпалението (С-реактивен протеин) и др.

От инструментални изследвания, като правило, те извършват ултразвуково изследване на тазовите органи. Обикновено се прави с помощта на трансвагинален (поставен във вагината) трансдюсер. Ако данните за ултразвука са недостатъчни, се извършва ЯМР. Тези методи могат да се използват за откриване на възпалителни инфилтрати и сгъстявания в маточните придатъци, промени в контура на тръбите, течност в таза.

При съмнение за туберкулоза може да се изиска рентгенография на тазовите органи (калцификати в яйчниците, тръби, лимфни възли, изместване на матката поради сраствания).

На снимката: HSG с двустранно непроходими и

възпалително променени фалопиеви тръби

Златна среда за поставяне на диагнозата обаче е хистеросалпингографията (HSG, ХСГ), която дава точна и обективна оценка на проходимостта на тръбите и проверка на диагнозата. За целта, в определени дни от менструалния цикъл, със специален инструмент, наречен апарат на Шулце, или напоследък с тънък катетър, в матката се инжектира рентгеноконтрастно вещество и се проследява как то запълва маточната кухина, дали прониква в тръбите прониква през фалопиевите тръби, а в последствие и в коремната кухина. Прави се серия (обикновено 3 или 4 рентгенови снимки или запис върху компактдиск). HSG дава информация за разположението, позицията, големината на матката, за формата и големината на маточната кухина; за дължината, формата (нагънатост) и проходимостта на тръбите и мястото на евентуалното запушване. При извършването на HSG е възможно възникване на усложнения като свързано с риска  алергия към контрастното вещество,  механични увреждания на маточната стена и др.

Лапароскопията също би могла да се използва с диагностична цел, но само ако HSG е неефективна. По време на тази операция през малки разрези в коремната област се въвежда оптична система. Манипулацията позволява не само да се провери зоната на фалопиевите тръби, но и, ако е необходимо, да се вземат проби от тъкани за изследвания. Лапароскопията може да разкрие ендометриоза, промени в дължината и изкривяването на тръбите, сраствания и нарушена двигателна активност на епруветките. В допълнение към диагностиката, по време на тази хирургична интервенция се извършват и терапевтични манипулации, като дисекция на сраствания.

Непроходимостта на маточните тръби може да бъде;

• пълна;
• частична обструкция на фалопиевите тръби

При пълна обструкция на тръбите бременността по естествен път, е невъзможна.

Частичната обструкция е налице, когато е непроходима само на едната тръба (ако тръбата е била отстранена поради ектопична бременност или други операции в тазовата кухина, или е открито анормално развитие – вродено отсъствие на епруветката. Прие частична (едностранна) обструкция на тръбата бременността е възможна при няколко условия:

• има поне един функциониращ яйчник;
• единствената тръба е здрава;
• има месечни овулаторни цикли.

Лечението на обструкция на фалопиевите тръби обикновено е консервативно – лекарствена терапия при възпалителни процеси, предизвикани от инфекциозен агент – включително хламидия, гонококи, хемофилусни бацили, стрептококи, чревни бактерии. Предписват се антибиотици  като метронидазол, клиндамицин, цефтриаксон, доксициклин, офлоксацин и др. Добре е това да се направи след антибиограма. Курсът на лечение може да бъде продължителен 14 дни и повече дни. Важно е да получите пълен курс на лечение, дори ако състоянието се подобри след няколко дни прием. При гонорея или хламидия желателно е лечение и на  сексуалният партньор.

Медикаментозното лечение с longidase (хиалуронидаза) или химотрипсин, комбинация с антибиотици (ежедневно, веднъж дневно, в рамките на 7-10 дни) се провежда в редица клиники и цели стимулиране резорбцията на срастванията и намалява възпалението. За съжаление липсват достатъчно клинични и научни данни за ефекта от лечението.

Лечението с природни средства е популярно, но няма доказателствена база и не се използва в официалната медицина.

Herba Orthiliae secundae

лечението с т.н. Борова матка (Orthília secúnda, известна още като борова трева, женска трева, ортилия, зимзелен) е била широко използвана в традиционната медицина, главно в Сибир. Смята се, че матката има противовъзпалително, антимикробно, диуретично действие. В случай на тубарна обструкция може да се приеме по следния начин:, алкохол (50 г билка в 500 мл водка) или водна инфузия (1 чаена лъжичка натрошена изсушена билка се вари с 1 чаша вода и се запарва около 15 минути).

Алкохолният разтвор се използва три пъти на ден, преди хранене, 30-40 капки в малко количество вода, в продължение на 6 месеца по схемата: 1 седмица прием и три седмици почивка. По време на менструация боровата матка не трябва да се приема.

Трябва да се помни, че по време на лечението с билки, включително борова матка, е възможно развитието на алергични реакции. Преди да вземете билкови настойки, трябва да се консултирате с лекар, за да определите показанията и противопоказанията.

Ин витро оплождане (IVF) е показано при доказан тубарен стерилитет. За целта се вземат яйцеклетка от жената и сперма от мъжа и се осъщества екстракорпорао (извън тялото) оплождане в в лабораторни условия. След 3-5 дни се прави трансфер (поставяне) на ембриона в матката на жената за по-нататъшно износване. Този метод на асистирана репродуктивна технология се счита за най-ефективен и се използва в случай на пълно запушване на маточните тръби или при сериозни нарушения на клетъчния състав и химичните свойства на сперматозоидите при мъжете.

Запушването на фалопиевите тръби увеличава риска от хронична тазова болка, извънматочна бременност, тубо-овариален абсцес и адхезивна болест.

Д-р П. Панайотова, акушер-гинеколог