Д-р Галинка Павлова: Важно е при избора на модел за финансиране на здравната система да не се допуска популизъм или лобизъм

„Важно е, при избора на модел за финансиране на здравната система, да не се допуска популизъм или лобизъм, да не се прибързва, а задълбочено да се изследват процесите и правилно да се предвидят последствията“. Това заяви пред LexMedica News д-р Галинка Павлова, управител на ДКЦ – 5 във Варна и бивш заместник-председател на Български лекарски съюз.

„Здравеопазването е изключително деликатен сектор със социално значение и изисква премерени действия“, добави д-р Павлова.

Според нея съществуващият здравноосигурителен модел в страната е отдавна изчерпан, от което, без съмнение, потърпевши са ипациенти, и работещи в сферата на здравеопазването. Като най-сериозни съществуващи проблеми, които налагат реформата, д-р Павлова посочи следните:

• регионални диспропорции;
• дефицит на кадри;
• работа не според знания и опит, а в условие на административно наложен лимит;
• значително доплащане от пациентите и още много проблеми в системата;
• липсата на приоритетно отношение към извънболничната медицинска дейност (ИБМД);
• непрекъснато нарастващ брой на болничните заведения, без промяна в качеството на предлаганата медицинска помощ;
• липсата на яснота за необходимите финансови ресурси – няма остойностяване на медицинските дейности, няма електронно здравно досие, даващо възможност за контрол и проследяемост движението на пациентите;
• некоректното поведение на държавата, като вносител на здравни осигуровки – девет категории освободени лица.

„Всичко това само доказва, че действащият здравноосигурителен модел е изчерпан и конпроментиран, пораждащ конфликти между участниците в системата“, посочи още д-р Павлова.

Д-р Павлова приема като крачка напред усилията на политиците за диалог и промяна, но по думите ѝ, това трябва да стане много внимателно, с проучване на добрите примери за решение на проблема в други страни, без сляпо копиране на различни модели. Решението на проблемите д-р Павлова вижда в:

• Чист здравно-осигурителен модел с увеличаване на вноската или надграждане на системата със здравно застраховане.
• Цялостна демонополизация на здравната каса или частична по отношение само на застраховките.
• Задължително или доброволно здравно застраховане.

„Предлаганите два модела на министър Ананиев имат както своите позитивни, така и своите негативни страни“, коментира Галинка Павлова. Според нещ, моделът, който ще се избере в крайна сметка, няма да бъде нито модел „А“, нито модел „Б“, а нещо средно между двата и ще бъде резултат на дискусии и обсъждания между засегнатите страни. „Широките обществени дискусии ще спомогнат за минимизиране на риска от неправилни решения и вероятно ще искристализира трети модел, съчетал плюсовете от обсъжданията на заинтересованите страни.“

„Ако се случат промените ще се създадат условия за лична мотивация; по-голяма прозрачност и завишен контрол, реализиран от застрахователи и пациенти; регламентирано увеличаване на финансовия ресурс за здравеопазване; конкуренция между финансовите институции, чрез множество здравни каси за управление на паричните ресурси за здраве и други положителни механизми за усъвършенстване на системата“, коментира още д-р Павлова.

Според нея: „Добре би било да се започне с частична демонополизация на касата и във времето да се премине към пълна конкуренция между финансиращите субекти. Първият стълб да запази  солидарния здравноосигурителен модел и да се включи  финансово самоучастие на всички пациенти в размер на 10%; вторият стълб да доразвие системата, чрез въвеждане на допълнително доброволно здравно застраховане за определени пакети медицински дейности с лични партиди“.

„За да бъдем честни с пациентите, дори и да се случат по най-добрия начин, промените във финансирането на системата  няма да решат натрупаните проблеми, да повишат качеството на медицинската дейност, удовлетвореността сред пациентите и няма да възстанови доверието в българското здравеопазване. Здравната ни система се нуждае от незабавна същинска реформа на хоризонтално и вертикално организационно и функционално ниво, както и от политика за управление на човешките ресурси“, завърши д-р Павлова.

Панайотка Панайотова