ILC2 клетките и лечението на ревматоидния артрит
Група имунолози от университета „Фридрих-Александр“, Ерланген-Нюрнберг (Friedrich-Alexander-Universität Erlangen-Nürnberg) са показали, че група редки лимфоидни клетки ILC2 имат ключова роля за развитието на ревматоидния артрит.
Функцията на лимфоидните клетки (ILC – innate lymphoid cells) е сродна с тази на Т-лимфоцитите и има важно значение за вродения имунитет при човека. Този извод може да се окаже решаващи в лечението на ревматоидния артрит. Резултатите са публикувани в списание Cell Reports.
Ревматоидният артрит е едно от най-често срещаните възпалителни заболявания на ставите. За разлика от остеоартрита, който е свързан с дегенерация на ставите, симптомите на ревматоидния артрит (възпаление, оток, зачервяване) възникват при нарушение на имунната система. Заболяването засяга пръстите на ръцете и краката, но също така и коленете, раменете, тазобедрените стави. Честотата на заболяването е 1% от населението и 3 пъти по-често у жени, отколкото у мъже. Пълното излекуване е невъзможно. Терапията цели обезболяване и забавяне прогреса на болестта.
Имунолозите са доказали, че ILC2 нямат рецепторите на Т-клетките и Б-клетките или на маркерните на клетките, характерни за лимфоидните клетки, те играят важна роля в развитието на ревматоидния артрит. Те са особено важни в борбата с патогените, особено преди началото на фактическата имунизация.
„От по-предишни изследвания знаем, че ILC2 могат да подтиснат развитието на инфекция, произвеждайки клетъчно-сигналната молекула IL-9. В текущото изследвани ние специално наблюдавахме ILC2 в ранния стадий на ревматоидния артоидния артрит“, казва мениджърът на проекта д-р Марио Цейс (Mario Zaiss).
Учените са успели да докажат, че количеството на ILC2 клеткте в ставите и периферната кръв на хората с артрит са повече, отколкото при тези, които не страдат от заболяването. Експерименти с мишки са показали регулиращата функция на ILC2. Увеличаването на броя им по време на лечение забавя скоростта на развитие на процеса.
Учените обаче смятат, лечението на пациенти, които вече имат проявен ревматоиден артрит, няма да бъде възможно чрез въвеждане ва вродени лечението лимфоидни клетки.
„Няма съмнение, че ILC2 влияят върху развитието на артрита, в неговия ранен стадий, Но лечение би трябвало да започне преди началото на болестта. Въвеждането на ILC2 в по-късен етап не подобрява прогнозата.“, – обяснява Марио Цейс.
По-нататъшните усилия ще бъдат насочени в търсене на безопасни методи за целенасочено управление на увеличаване количеството на ILC2 в организма. Учените трябва да разработят нови, сигурни методи за диагностициране на ревматоидния артрит преди началото на заболяването, защото само тогава ще стане възможно използването на ILC2 като средство за лечение на заболяването.
Панайотка Панайотова
