Евтаназията – „за“ и „против“

Евтаназията (от гр. εὖ (eu) — добър, красив и θάνᾰτος (thanatos) — смърт) е акт на бързо и безболезнено прекратяване живота на неизлечимо болен, изпитващ непоносими страдания, по негово изрично желание или по необходимост от друг характер (например невъзможност да живее поради осакатяване и др.).
Въпреки че определението подтиква към състрадателност и милост към човека, евтаназията винаги е предизвиквала горещи, емоционални спорове. „За“ и „против“ са продиктувани от религиозни, етнически, етични и морални и дори от икономически подбуди – преди и сега!
Една част от древните философи – Сократ, Платон, философите-стоици от Зенон до Сенека са били „за“. Сенека призовава тежко болните към самоубийство, но не поради страх от безсилието и не с цел избавяне от болките, а като възможност „да се съхрани всичко хубаво, заради което е живял“. Аристотел и Т. Аквински обаче са против.
„Преходът от този живот в по-добрия не е по волята на човека, а по волята на Бог. И не е позволено на човека да се самоубие, за да попадне в по-добрия живот“ – казва Тома Аквински.
Определението на понятието евтаназия, подсъзнателно внушава аргументи „за“, но след един по-задълбочен размисъл „за“ започва да бледнее под сянката на „против“.
„Не убивай!“ (Изх.20:13) – гласи шестата божия заповед, защото: „Велика е тайната на живота, защото безкрайно велик е Онзи, Който го е създал.“
И в Хипократовата клетва от преди 2500 г. се казва: „Няма да дам смъртоносна отрова на никой, който я поиска, нито ще направя предложение за това.“
Но, ще каже някой, светът се променя, в по-съвременен вариант клетвата може да звучи по-различно и „Primum non nocere“ да се сблъска с:
„Ако ми се даде, трябва да се сблъскам с голяма смиреност и осъзнаване на собствената си слабост“.
Така е мислил и Франсис Бейкън (22. 01. 1561— 9.04.1626) — английски философ, историк, политик), който пръв използва термина евтаназия. Според него дълг на лекаря е „не само да се грижи за здравето на болния, но и да облекчава страданията и мъките, предизвикани от болест… дори тогава, когато няма надежда за спасение, да направи смъртта по-лека и спокойна, защото евтаназията, само по себе си е немалко щастие.“ („За достойнството и напредъка на науката“ 1623 г. Ф. Бейкън) Тъкмо да застанем на страната на Бейкън и – Волтер се провиква: „Такава смърт е малодушие!“
Сред колебания от „за“ и „против“ се стига до по-новото време.
Още през 1800 г. евтаназията е разисквана в САЩ, а през 1908 г. в щата Охайо се прави опит за прокарат на закон; през 1935 в Англия се създава „Общество за доброволна евтаназия“; през 1942 г. Швейцария узаконява правото на лекаря да предписва смъртоносни лекарства, в това число и на чужденци, при условие, че те ще ги използват без странична помощ, но не разрешава активната евтаназия… Дори Русия през 1903 г. обсъжда този проблем!
И така – до 60-те години на ХХ век, когато вълната „за“ и „против“ се надига отново и на гребена ѝ се оказва „да“-то! От 1967 до 1982 г. в Европа, САЩ, Австралия, Япония, Индия, Зимбабве възникват множество организация, поддържащи евтаназията.
За едни привържениците на евтаназията са герои, за други – не толкова…
През 1995 г. в Северните територии на Австралия се приема доста либерален, според критериите си, закон – „Закон за правата на неизлечимо болните 1995“, анулиран две години по-късно. От закона успяват да се възползват трима души, благодарение на помощта на д-р Филип Ничшке (08.08.1947 г.). Една от тримата пациенти е 69-годишната Нанси Крик. Актът на смъртта ѝ се осъществява пред 22 свидетели и се документира с камера, за да може след това да се използва за пропагандирането на евтаназията. Докторът описва състоянието на Нанси Крик като „силни болки, които ракът ѝ причинява, значителна загуба на тегло“. Но последвалата аутопсия показва друго – рак няма!…
Кой е д-р Филип Ничшке? Физик, кандидат на науките, борец за правата на аборигените и т.н., той става лекар на 42 години по „необходимост“ – след злополука е принуден да смени работата си. Та въпросният д-р Ничшке получава държавна награда „Хуманист на годината“! и написва книга как да се самоубием в домашни условия по различни начини и с различни средства! Звучи цинично и налудничаво. Нещо повече – получаването на кода за изобретената от него „разкошна“, по думите му, капсула за „тиха и безболезнена смърт“, може да бъде получен след попълване на… онлайн въпросник… При цялото уважение към знанията и титлите на д-р Ничшке, съмненията за психическото му здраве се налагат сами.
В периода 1990 – 1998 г. в САЩ д-р Джак Кеворкян (26.05.1928 – 03.06.2011 г.) , наречен още д-р Смърт, с изобретения от него „Mercytron“, „спасява от болки и страдания 130 неизлечимо болни доброволци“. Смело! Хуманно! Благородно! „Да“ е с едни гърди напред! Дали? Когато през 2008 година (след излизане от затвора по присъда за причинена смърт и отнемане на лекарските права) д-р Смърт се кандидатира като независим за Конгреса в Детройт, получава едва 2,7% от гласовете… А това си е направо „против“…
И колкото адвокатът му Джефри Фийгър да твърди, че: „Той е лекар, съчувстващ на пациентите си и уважаващ достойнството им.“ Идеята му не мина пред народа…
През 1984 г. Холандия, известна с либералните си в много отношения закони, декриминализира евтаназията и от тогава досега не престава да се тресе от скандали. През 1993 г. 50-годишна пациентка решава да се възползва от правото си на „красива“ смърт. Д-р Чабът решава, че тя страда от тежки лични проблеми (несполучлив брак, смърт на синовете) и разрешава евтаназията. Остава съмнението дали депресията на тази жена е била наистина нелечима и дали смъртта е единственият изход от нея. Неволно се поражда въпросът колко често се прибягва до „пожелана смърт“ и дали решението за прилагането ѝ е основано на обективни критерии? Една статистика от преди 7-8 години показва, че в Холандия са докладвани едва ¼ от случаите на евтаназия, а това е страшно.
След горните примери „да“-то се е смалило и свряло някъде, та никакво го няма, но ето че се размърдва и напомня за себе си с един откъс от „Конармия“ на Исак Бабел:
„– Ще трябва да изхабиш един куршум за мене – строго каза Долгушев.
Коремът му беше разпран, червата му се стелеха върху колене, виждаха се ударите на сърцето.“
Това може и да не е типичен пример за евтаназия, но носи в себе си състрадание и милост към човека.
Евтаназия – „за“ или „против“? Ако е „да“, то нека думата вземат юристи с бистър ум и лекари с чисти сърца в името на Негово величество пациента