Eвтаназия или умишлено убийство?

Конкретен случай на приложена евтаназия на пациент, без наличие на информирано съгласие от негова страна, предизвика противоречиви спорове както в обществото като цяло, така и сред лекарското съсловие в Белгия. Решението е било взето от близки на тежкоболния пациент, без той да е изразил такова желание и без да е заявил съгласие.
Случаят е породил недоволство в Държавната комисия по евтаназия. В отворено писмо, един от членовете ѝ – д-р Вилем Дистелманс, е квалифицирал извършено като „умишлено убийство“, тъй като пациентът, страдащ от деменция вследствие на тежка форма на Паркинсон, „нито е бил в състояние да даде съгласие, нито да разбере какво предстои да му се направи“.
Медицинската комисия, която трябвало да се произнесе по случая, не приела квалификацията на д-р Дистелманс. Според нейното становище „извършеното не е евтаназия, а „терминално седиране“ – преднамерено потискане на съзнанието на болния. Въвеждането на висока доза наркотични средства целяло „облекчаване на страданията“, а не прекратяване на живота му.
Д-р Дистелманс изразил съмнение в достатъчно доброто правно регулиране на проблема и предизвикал създаването на петиция, целяща въвеждането на по-строги мерки при вземане на решение за евтаназия на психично болни и недееспособни лица. Повече от 360 лекари и учени са се подписали в подкрепа на колегата си.
Нека да припомним, че в Белгия евтаназията е официално разрешена от 2002 г. Според статистиките, годишно до евтаназия прибягват около 800 души, от които 87% с хронични заболявания в терминален стадий и 3% с психични заболявания. Белгийското законодателство е отишло доста „напред“, декриминализирайки т.н. „асистирано самоубийство“, а също и разрешавайки евтаназията на деца (2016 г.).