Първата градска болница в Пловдив пред фалит? 99 служители чакат забавени заплати
Първата градска болница на Пловдив – МБАЛ „Св. Мина“, е изправена пред поредната сериозна криза за финансовото си оцеляване. Заради натрупани дългове в размер на 300 000 евро от началото на годината, лечебното заведение не успя да изплати 30% от юлските възнаграждения на своите 99 служители.
Ръководството, оглавявано от д-р Красимир Вальов, е поискало нов спешен безлихвен заем от Община Пловдив. Част от тези средства (45 000 евро) ще бъдат насочени директно към покриване на забавените заплати. За да оцелее, болницата започна тежко преструктуриране, включително закриване и пребазиране на акушеро-гинекологичното отделение от ул. „Весела“ към базата на ул. „Иван Вазов“ поради огромни месечни загуби от над 20 000 евро.
Д-р Вальов ръководи болницата от почти 10 месеца. Поема общинското лечебното заведение след кибератака, която се отразява на комуникацията с НЗОК.
„И един месец се наложи всичко да се пише на ръка, след това да се прехвърля с под постоянен контрол на РЗОК – град Пловдив. Може би оттам станаха тези резки спадове на заработката на болницата по пътя на Касата, който финансов дефицит не можахме да възстановим и до момента. Всъщност дейността ни на 96% е по пътя на НЗОК. От нея се разплащаме с персонала, което съм държал и до последните месеци“, коментира д-р Вальов.
Кратък анализ на финансовото положение през последните години
Финансовият модел на МБАЛ „Св. Мина“ от години показва структурни дефекти, които вкарват институцията в омагьосан кръг:
- Хронична задлъжнялост и зависимост от Общината: Болницата периодично натрупва милиони левове дългове, които биват „загасявани“ с безлихвени заеми от общинския бюджет. Това е временно решение, което не лекува причината за дефицита, а просто отлага кризата.
- Ниска използваемост на леглата: Според данни на мениджмънта, използваемостта на легловия фонд е била едва около 30%. За да се издържа изцяло от клинични пътеки по НЗОК, болницата трябва да генерира оборот от поне 300 000 евро месечно – цел, която в силно конкурентната среда на Пловдив (града с най-много частни болници на глава от населението) се постига трудно.
- Неизгодни клинични пътеки: Общинските болници поемат голяма част от социално слабите пациенти по клинични пътеки, които са исторически недофинансирани. Минималните увеличения в Рамковия договор не покриват инфлацията и растящите цени на енергоносителите (основна част от новия дълг е към „Топлофикация“).
Докъде може да доведе това?
Ако не се приложи радикална реформа, ситуацията може да доведе до няколко критични сценария:
- Кадрова катастрофа: Системното забавяне на заплатите в сектор с огромен дефицит на кадри ще принуди лекарите и медицинските сестри да напуснат в посока частното здравеопазване.
- Пълна вегетация или фалит: Без промяна в националната политика (например предложението на Община Пловдив заплатите на медицинските специалисти в общинските болници да се поемат централно от държавата), лечебното заведение ще бъде обречено на бавен фалит и невъзможност да обновява амортизираната си апаратура.
- Трансформация в по-малка структура: Най-вероятният изход е свиване на дейността до профилирано лечебно заведение (например с фокус основно върху кардиология и вътрешни болести, където има стабилен поток от пациенти), докато останалите губещи звена ще бъдат окончателно закрити.
––––––––––––––––––––- По публикацията работи П. Димитров
