Ендокринолог е номиниран за наградата на името на проф. Константин Чилов

За 26-ти път родопското село Славейно ще бъде домакин на Чиловите дни. Тази година те са посветени на 125 години от рождението на проф. проф. Константин Чилов, споделя организаторът на събитието д-р Тотко Найденов.

Откриването ще бъде 12 часа на 27 май 2023 в къщата музей на проф. Чилов.

„Чиловите дни“ се провеждат от 1998 г. насам по инициатива на в-к „Български лекар“. Организатори на тазгодишното събитие са са БЛС, МЗ, БЧК, БАН„ Община Смолян и редакцията на в-к „Български лекар“.

Номиниран за голямата награда е ендокринологът проф. Михаил Боянов. Отличието се присъжда ащо дългогодижна народополесна дейност на лекари, учени и преподаватели и

Проф. Константин Чилов (1898 г. – 1955 г.) Следва медицина в София. Специализира вътрешни болести в Хале и Фрайбург, Германия и във Виена (1926 – 1927). Главен асистент в катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет на Софийския университет (1931 – 35), доцент в катедрата по фармакология и терапевтика (1935), професор (1945), временен ръководител на катедрата по вътрешни болести (1940 – 1945) и редовен ръководител (1946 – 1955). Многогодишен ръководител на Клиниката по вътрешни болести на Медицинския факултет при СУ, преобразуван в Медицинска академия (1950) и Висш медицински институт (1954), сега университет). През 1948 – 1955 е завеждащ секция за вътрешни болести в Института за клинична и обществена медицина при БАН, зам.-директор на Института (1948 – 50). Член на Германското дружество за вътрешна медицина и на Дружеството на интернистите в България (1939 – 1955).Проф. Чилов изследва много широк кръг от проблеми – на хематологията, кардиологията, ендокринологията, нефрологията, гастроентерологията, недоимъчните и инфекциозните заболявания. Изучава хипертоничната болест – етиопатогенеза, разпространение в България, клиника и лечение. Въвежда в клиничната практика нови функционални и лабораторни методи за диагностика; създава към катедрата съвременна клинична лаборатория. Под негово ръководство израстват първите български по-тясно профилирани интернисти. Автор е на над 250 научни публикации, 5 монографии. Трудове: „Клинически лабораторни изследвания и тяхното практическо значение“ (1931, 6 осн. прераб. и доп изд., 1959) – първото в България ръководство по клинична лаборатория, „Клинични наблюдения“ (3 т., 1939 – 40), „Черен дроб и обмяна на веществата у сърдечно болни“ (1940), „Вътрешни болести“ (2т., 1946 – 47, 2 прераб. изд. под заглавие „Учебник по вътрешни болести“, 1954, в съавторство с проф. Ташо Ташев и проф. Михаил Рашев). Понастоящем аудитория в Университетската Александровска болница носи неговото име.

Наричат го родопското Оборище и свещено място на българската медицина