Доц. д-р Марин Пенков: Изкуственият интелект и образните биомаркери преобръщат битката с детските мозъчни тумори

„Мозъчните тумори остават сред най-тежките диагнози в детската възраст. Въпреки огромния напредък на медицината, те продължават да бъдат предизвикателство както за лекарите, така и за семействата. Съвременната образна диагностика обаче променя начина, по който тези заболявания се откриват, проследяват и лекуват, каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ доц. д-р Марин Пенков, началник Клиника по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София.

„Добрите лекари са отдадени на професията“, убеден е доц. Пенков. Според него лекарската професия трудно може да бъде определена просто като работа.
„Има хора, за които медицината е професия. Има и такива, които са избрали да работят медицина заради самата медицина. Добрите лекари са отдадени на професията. Те се усещат. Това, което държи всеки един от нас в професията, е удовлетвореността от добре свършената работа.“
И макар че в обществото се говори предимно за проблемите в здравната система, но реалната картина е по-сложна. „Нашата система на здравеопазване не е толкова лоша, колкото всички непрекъснато говорим и пишем.“
Държави, които традиционно се приемат за модел в здравеопазването, също се сблъскват със сериозни затруднения.
„Ако погледнем много от развитите държави в Западна Европа или Америка, те също имат доста големи недостатъци.“В българската здравна система са се натрупали редица нерешени проблеми, но най-важното днес е подобряването на организацията и контрола.
„Да, в годините се натрупаха грешки в системата. Да, много от тях не са решени. Но по-скоро трябва организация и контрол.“
Един от най-сериозните дефицити е липсата на качествени национални регистри и надеждна статистика за редица заболявания.

„Ние нямаме истинска статистика за много заболявания. Не тази, която касае какво сме отчели към институциите, а реалната статистика.“
Това затруднява както проследяването на тенденциите, така и планирането на политики за превенция и лечение.

„Образната диагностика е една от най-бързо развиващите се медицински специалности. Всяка година получаваме нови инструменти, които ни позволяват да бъдем по-точни, по-бързи и по-полезни за пациентите“, каза още доц. Марин Пенков.
Според него медицината постепенно преминава отвъд чисто анатомичното описание на заболяванията към по-дълбоко разбиране на биологичните механизми, които стоят зад тях.
„Последните години образната диагностика върви към сливане с генетиката. Опитваме се чрез образните характеристики на един тумор да предвидим какъв е неговият генетичен профил, каква е прогнозата за пациента и как би реагирал на лечението.“
Една от най-големите промени в съвременната неврорадиология е възможността образните изследвания да предоставят информация, която доскоро можеше да бъде получена единствено чрез биопсия или молекулярно-генетични изследвания.
Чрез анализ на огромни масиви от данни и използване на алгоритми за изкуствен интелект лекарите вече могат да извличат така наречените образни биомаркери.

„Когато говорим за биомаркери, ние се опитваме да извадим образни данни, които да ни покажат какъв е характерът на тумора и какво може да се очаква от неговото развитие“, обясни доц. Пенков.

Особено добри резултати вече се постигат при диагностиката на астроцитомите и други глиални тумори, които са сред най-честите първични мозъчни тумори в детска възраст.

Въпреки обществените страхове, че изкуственият интелект може да замени лекаря, практиката показва друго.
„Изкуственият интелект няма да ни замени. По-скоро лекарите, които умеят да го използват, ще имат предимство пред тези, които не го използват.“

В УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ интелигентните алгоритми са внедрени в апаратурата за магнитен резонанс от няколко години.

Тяхната задача е не да поставят диагнози, а да подобряват качеството на образите и да съкращават времето за изследване.

„Успяваме да намалим продължителността на изследването с около 40%, без да губим качество. Това е особено важно при деца и тежко болни пациенти.“

По думите му използваният софтуер е предварително обучен и сертифициран от производителя, като не се самообучава в реална клинична среда.
Както при всички онкологични заболявания, така и при мозъчните тумори времето е критичен фактор.
Колкото по-рано бъде открито едно образувание, толкова по-големи са шансовете за успешно лечение, по-малка хирургична травма и по-добра дългосрочна прогноза.
„Важно е заболяването да бъде открито навреме, защото така можем да проведем по-ефективно лечение и да постигнем по-добри резултати.“
Често първите симптоми при децата не изглеждат драматични. Припадъците и различните форми на епилептична симптоматика са сред най-честите причини за насочване към образно изследване.
„Под диагнозата епилепсия могат да се крият инфекции, малформации, тумори и много други заболявания. Това е изключително широка група състояния.“
Работата с деца поставя допълнителни изисквания пред специалистите.
До 10-годишна възраст много от пациентите се нуждаят от анестезия по време на магнитнорезонансното изследване, което изисква специализирани екипи и оборудване.
Още по-голямо предизвикателство е развитието на мозъка през първите години от живота.
„От раждането до около две години мозъкът съзрява непрекъснато. Нормалният мозък изглежда различно почти всеки месец. Това изисква различни протоколи и много сериозна подготовка.“

Според специалиста именно детската неврорадиология е една от най-сложните области в медицинската образна диагностика.

„Категорично мозъкът остава загадка. Ние познаваме само малка част от неговите механизми.“

Революцията на изкуствения интелект в медицината: Готови ли сме за дигиталния лекар?

Именно затова всяко ново поколение технологии, всяко ново изследване и всяка спасена детска съдба приближават науката с още една крачка към разгадаването на най-сложната структура в човешкото тяло.

Цялото интервю на Гергана Хрисчева с доц. Марин Пенков в този епизод на подкаста на БНР „В центъра на системата“ ТУК.