Иванка Динева в ИАМН: Удобният параван за проблемите в здравеопазването
Връщането на Иванка Динева начело на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) е ясен сигнал, че системата предпочита комфорта на познатото пред реалната реформа. Вместо да потърси нови лица с капацитет за радикална промяна, властта за пореден път залага на изпитани кадри, чиято основна роля изглежда е да тушират общественото напрежение.
То е поредното доказателство за политическа безпомощност и липса на управленска алтернатива в здравеопазването. Вместо реформи, статуквото прилага изпитаната си тактика – назначаване на „удобни“ кадри, чиято основна задача е да пазят системата от скандали и да симулират дейност. Това кадрово решение показва, че политическата власт няма интерес от прозрачен контрол, а от създаването на институционален чадър, който да замазва гафовете в сектора пред обществеността.
Когато институцията, натоварена с контрола на качеството и разследването на лекарски грешки, се превърне в инструмент за „замазване на ситуацията“, губят най-вече пациентите. Подобни кадрови рокади не решават системните проблеми в здравеопазването. Те просто поддържат илюзията, че „всичко е наред“, докато доверието в медицинския одит продължава да се стопява.
С връщането на Иванка Динева на поста шеф на Медицински надзор „Прогресивна България“ показва, че те нямат друг човек, който така добре да замазва ситуацията в очите на обществеността, че всичко е наред в здравния сектор, сподели в интервю за БНР Десислава Николова, журналист от „Капитал“.
Този жест оставя впечатлението, че само един човек е способен да управлява даването на разрешителни на болници, даването на регистрации на лекари, контрола върху болничната дейност и това да няма грешки.
Нека да припомним накратко провалите на Динева:
Провалът при избора за шеф на НЗОК: през 2023 г. Динева бе официално номинирана от ГЕРБ-СДС за управител на Националната здравноосигурителна каса. Кандидатурата ѝ се срина, след като от ПП-ДБ извадиха публично данни за скандали и нарушения, свързани с нейната дейност, което я принуди да се откаже от надпреварата „по лични причини“.
Срив в трансплантациите и донорството: Водещи пациентски организации (включително Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания) остро критикуват управлението ѝ в ИАМН. Според официалните данни, по време на предходния ѝ мандат се отчита критичен спад в броя на трансплантациите от година на година, главно поради липса на констатиране на мозъчна смърт в болниците.
Официален доклад за констатирани нарушения: При уволнението ѝ в края на февруари 2026 г. от тогавашния здравен министър Михаил Околийски, като официални мотиви бяха посочени доклад с констатирани нарушения в управлението ѝ, както и спешна нужда от подобряване на неефективната координация при донорските ситуации.
Незаконни кадрови назначения: Документирани са нерегламентирани преназначавания на служители в агенцията на по-високи длъжности и с по-високи възнаграждения, извършени в нарушение на процедурите.
Съмнителни граждански договори: Динева е назначила петима лични съветници на граждански договори. Според инспектората договорите са били за „нетипични услуги“, без да има ясни и прозрачни правила за техния подбор.
Забавени жалби от граждани: Проверката открива системно забавяне при обработката и отговорите на жалби от пациенти. Това подкопава основната роля на ИАМН като орган, защитаващ правата на болните при съмнения за лекарски грешки.
Провал с обученията на медици в чужбина: Констатирани са тежки нарушения при организирането на специализации за български лекари зад граница. Липсвали са ясни критерии как са избирани медиците, липсвали са договори, които да ги задължат да работят в България след това, а част от изпратените участници дори не са успели да издържат финалния тест на обучението.
Пълен административен блокаж в донорството: Въпреки че Динева е назначена с цел нормативни промени и подготовка за разделянето на медицинския одит от трансплантациите, Инспекторатът и пациентските организации отчитат, че тя не е внесла нито един проект за промяна на наредба, докато броят на донорите критично е спаднал.
Казусът „Уволнена-преназначена“: Проследяването на кадровата въртележка показва, че веднага след като бе изгонена от ИАМН през февруари, тя светкавично се върна като шеф на Столичната здравна каса (СЗОК), а само няколко месеца по-късно служебният министър Катя Ивкова я преназначи обратно начело на Медицинския надзор. Това затвърди медийните коментари за наличието на силен политически чадър над нея.
В крайна сметка, казусът около ИАМН е огледало на хроничните недъзи в българското здравеопазване. Докато назначенията по върховете на контролните органи се ръководят от нуждата за политическо оцеляване и замазване на гафове, системата ще остане затворена за реална промяна. Безкомпромисният и независим медицински одит е единственият начин да се върне доверието между лекари и пациенти. Противното означава само едно – продължаване на фасадното управление, при което цената за институционалното спокойствие се плаща от здравето на хората.
