Пред закриване ли е Държавната психиатрична болница – гр. Раднево – кой носи отговорност и какво означава това
Чух за пореден път упорити слухове, че се готви закриването Държавната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ – гр. Раднево. Не е обявено официално, не знам дали е вярно, но така или иначе болницата се разпада. Това сподели в социалните мрежи д-р Иван Добринов, психиатър, началник на отделение в лечебното заведение.
Не че управляващите не я разграждат тихомълком, последователно, поетапно и целенасочено през последните 30 години… Така едни от най-тежко болните ще останат по улиците, или ще изтърбушат арестите, стационарите в центровете за психично здраве, психиатричните отделения към МБАЛ, университетските психиатрични клиники, ще скитат и буйстват по улиците, ще ровят из контейнерите. Болницата ни приема за дългосрочно лечение пациенти от цяла България, като почти всички са „несъвместими с режима“ на другите психиатрични структури. Говорим за наистина много тежки случаи с опасно животозастрашаващо поведение. Обгрижването им изисква специален режим, структура, достатъчно обучен персонал, сигурност и адекватна нормативна база.
Основната пряка отговорност за състоянието на държавните психиатрични болници носи държавата чрез изпълнителната си власт. Юридически това означава:
– Министерство на здравеопазването. То е принципал на държавните психиатрични болници, органът, който определя структурата; финансира; организира персонала; въвежда правила и стандарти. То е основният носител на пряката отговорност.
– Министерският съвет. Той определя държавната политика в здравеопазването; одобрява бюджетите; може да инициира законодателни промени.
Когато започнах работа в ДПБ-Раднево през 1997 г. имаше 9 отделения с 570 легла. От тях 90 легла бяха за мъже със зависимост. Сега отделенията са 8, с 290 легла. Местата за мъже със зависимост останаха 40 след поредица съкращения, на фона на огромния брой психиатрични усложнения, тежката агресия и потокът хора, търсещи помощ. Телефоните ми звънят денонощно заради невъзможността да приемем всички желаещи. Поне трикратно се е увеличил броят на пациенти с много опасно агресивно и автоагресивно поведение, настанени от съда на задължително или принудително лечение. Все повече млади хора се приемат по спешност от целия регион. Тихомълком беше закрито Пето мъжко отделение за психосоциална рехабилитация на зависими и се наложи сами да изградим рехабилитационни модули в Шесто. Така общомедицинските услуги, детоксификацията, овладяването на тежки психози и психосоциалната рехабилитация се правят на едно място, без необходимите ресурси, за сметка на персонала. Разграбени, разпродадени и плячкосани бяха прекрасното трудоволечебно стопанство със зеленчукова градина, оранжерия, шивалня, дърводелска работилница, работилница за пластмасови изделия, металообработване, за оградна мрежа, плетене на кошници, щипкарска работилница, свинарник, овчарник, гъбарник, рибарник, патарник, зайчарник, фризьорски салон, зъболекарски кабинет, лозе, две сладкарници, бетонов център, спортна база, огромна библиотека. Беше блокирана работата на терапевтичните общности по отделенията и Общоболничния съвет. От 1992 г. е изоставен почти завършен строеж на голяма модерна болнична сграда. Ромски бригади изсичат прекрасния парк, разбиват складове и разрушават цели сгради. Битовите условия в болницата от години са мизерни заради липсата на средства за ремонти, гарантирана чрез историческия бюджет от МЗ. Налага се да търсим дарители дори за елементарни неща. Един уникален модел за комплексен системен подход в терапията и бившата най-голяма рехабилитационна база на Балканския полуостров ще бъдат окончателно затрити. Глутници самозвани „правозащитници“ ръфат и без това оглозганата структура, за да си осигурят финансиране.
Понякога си мисля, че е по-добре болницата да бъде закрита, за да усетят най-после управляващите, а и цялото общество нуждата от такива здравни заведения и реалния мащаб на проблемите. Възможностите за лечение на хора с тежки психиатрични усложнения от психоактивни вещества в България са крайно недостатъчни. Специализирани държавни програми за това почти няма. Частните структури за зависими с луксозни бази не приемат опасни болни, там съдът не може да настанява. Цените варират, но са по няколко хиляди евро месечно.
На всяко дежурство малкото останал персонал в болницата ни рискува живота си заради лична ангажираност, но така осигурява и спокойствието на обществото /както и на самозабравилите се управници/. Всеки от нас върши работата на 3 или 4 служители срещу скромна заплата, основно заради каузата и желанието да помагаме на най-нуждаещите се. С дарения и безвъзмезден труд на практика дотираме държавата. Ежедневно се налага да воюваме с бюрокрацията, мизерията, безхаберието, злобата и неразбирането.
След унищожаването на болницата ние бързо ще си намерим по-спокойна, по-безопасна и далеч по-добре платена работа. Това никак няма да е трудно! Но тежко на пациентите и техните семейства…
