Стадният имунитет не е стратегия, а изолацията е опустошителна за здравето

„Изолацията е опустошително за общественото здраве в краткосрочен и дългосрочен план“, твърди д-р Мартин Кулдорф, професор по медицина в Харвардския университет, епидемиолог и експерт по биостатистика и един от 10 000 учени, подписали Декларацията от Грейт Барингтън, която оспорва политиките на обща карантина по света, в интервю пред „Фигаро“.

Според професора е необходимо да се даде предпочитание на „целенасочена защита“ на хората в риск и да се освободи останалата част от населението от деноминацията.

„Като учен в областта на общественото здраве, мога само да съжалявам за огромните допълнителни щети, които стратегията за закриване нанесе на други области на здравето“, смята д-р Мартин Кулдорф.

– Великобритания – макар и за кратко – и Швеция се опитаха да постигнат стаден имунитет и сега до голяма степен се отказаха от тази стратегия. Защо е така?

– Стадният имунитет не е стратегия, а научно доказан феномен, като гравитацията. Нито една държава не е приела стратегия за стадния имунитет, но каквато и стратегия да се използва, всички държави в крайна сметка ще постигнат стаден имунитет. Целта трябва да бъде да се сведе до минимум COVID-19 и свързаните с това смъртни случаи, докато не го направим.

За тази цел целенасочената стратегия за защита може да защити по-добре възрастните хора и други рискови групи, докато младите хора се насърчават да живеят почти нормално, за да избегнат огромните допълнителни щети, свързани със сдържането. Това е като самолет в небето: каквато и стратегия да използват пилотите, гравитацията ще накара самолета в крайна сметка да се удари в земята, а целта не е гравитацията, кацането, с минимални човешки загуби.

– В Декларация от Барингтън от 4 октомври вие застъпвате това, което наричате целенасочена отбрана («Focused Protection»), ограничаване само за най-уязвимите. Кои фактори трябва да са трябва да са налице, за да се считат за „високорискови“?

– Декларация от Барингтън призовава за целенасочена защита, а не за общо ограничаване. Ако някой може да се зарази, рискът от смърт е над хиляда пъти по-висок сред по-възрастните и по-младите граждани, а за децата COVID-19 е много по-малко опасен от ланшния грип. Следователно, ключът е да се защитят по-добре хората над 60 години и особено тези над 70 години.

Например, вместо да бъдат затваряни, жителите на старчески домове трябва да бъдат по-добре защитени чрез чести тестове на персонала и посетителите и по-малко посещения или смяна на персонала. За пенсионерите могат да се доставят хранителни стоки и ако не могат да се срещнат с приятелите и семейството си на улицата, посетителите им трябва да бъдат проверявани. Ако хората на възраст над 60 години не могат да работят вкъщи, бихме могли да им предложим кратка творческа година в разгара на епидемията, използвайки или пенсионни фондове, или фондове за инвалидност.

Освен това, като задържаме студентите и младите хора на работа, избягваме преместването им при по-възрастни роднини, което в момента увеличава броя на семействата, в които живеят няколко поколения. За допълнителни и по-подробни насоки за общественото здраве вижте страницата с често задавани въпроси за Декларацията от Грейт Барингтън. С ваксината ще имаме допълнителен инструмент за защита на уязвимите, но по-добрата защита за възрастните хора не може да чака, докато тя стане достъпна.

– В Декларацията казвате, че „настоящите политики за ограничаване имат опустошителни последици за общественото здраве в краткосрочен и дългосрочен план“. Кои са най-лошите последици?

– Като учен в областта на общественото здраве мога само да съжалявам за колосалните съпътстващи щети, които стратегията за закриване е нанесла на други области на здравеопазването. Примерите включват намаляване на нивата на имунизация за деца, влошаване на сърдечно-съдовите заболявания, намаляващ скрининг за рак и влошаване на психичното здраве.

Хиляди деца в развиващите се страни починаха от глад заради карантината. По-пълен списък може да намерите на сайта www.collateralglobal.org. Сред американците на възраст от 26 до 44 г. само 4 процента от смъртните случаи през 2020 г. се дължат на Covid-19. Същевременно се наблюдава свръхсмъртност от 26 процента спрямо предходни години. Това означава, че за всяка смърт от Covid-19 във възрастовата група, има повече от пет други смъртни случаи, дължащи се на косвените щети от стратегията на затваряне. Всичко това е трагично.

– В Декларацията от Грейт Барингтън намеквате, че евентуално бихме могли да постигнем колективен имунитет без масова ваксинация. Какво ви кара да мислите така и колко време би отнело това на повечето западни страни?

– Колективният имунитет може да бъде постигнат чрез естествените заразявания, чрез ваксина или чрез комбинация от двете. Моят колега от Харвардския университет, проф. Марк Липсич, смята, че някои места може би вече са постигнали колективен имунитет. Но ако бяхме следвали стратегия на целенасочена защита от самото начало, тази пандемия вече щеше да е приключила с по-малко жертви.

Колко време ще отнеме това зависи от стратегията, която ще използваме в бъдеще, както и от ефективността и календара на ваксините. За съжаление, колкото по-дълго пандемията се удължава с различни мерки на карантина, толкова по-трудно е да се предпазят високорисковите възрастни хора.

– Има много научни различия относно периода, през който един човек, който е бил заразен с вируса, е имунизиран срещу него, а оценките варират между шест месеца и няколко седмици… Не създава ли това проблем пред колективния имунитет?

– Ако това е така, то би било проблем и за естествените заразявания, и за ваксините, но това не са научно обосновани оценки. Броят на повторните заразявания с Covid-19 е незначителен, така че ние знаем, че съществува силен имунитет, както при другите коронавируси. Това, което все още не знаем, е дали имунитетът е през целия живот и каква е степента на кръстосания имунитет с други коронавируси.

– Съществуват и значителни разногласия какъв трябва да е точният процент на заразените с вируса лица в една страна, за да се постигне колективен имунитет. На какъв процент го оценявате?

– Невъзможно е да се знае и нито един достоен за уважение епидемиолог не би дал точна цифра. Това зависи също от използваната стратегия за борба срещу пандемията. Ако младите с широки професионални и социални контакти са заразени, то процентът е много по-слаб, отколкото ако са заразени по-възрастните и живеещи уединено хора. Той варира също така географски, като в градските райони е необходим по-висок процент в сравнение със селските райони.

– Публикувахте Декларацията от Грейт Барингтън преди почти два месеца. Каква беше реакцията на медицинските експерти, на политическите лидери и на широката общественост?

– Имаше невероятно положителен отговор от страна на много колеги учени и медицински специалисти по целия свят. Това са хора, които виждат всекидневно негативните последствия от стратегията на карантината. Обществеността също реагира много положително. В замяна на това, политиците и медиите от англоговорящия свят реагираха по-скоро отрицателно, въпреки че критиките бяха по-скоро повърхностни и неоснователни по същество.

Пиер Валентин, Фигаро