Надеждни ли са тестовете и тестването за Covid-19 у нас

Тестовете за откриване на SARS CoV-2 в България са корейски и не отговарят на европейските стандарти. Те нямат сертификат и са закупени по декларация на производителите, че отговарят на поставените от ЕС изисквания. Това стана ясно от разговора с адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право, в студиото на „Алтернативата“ по ТВ 1.

Въпросът за произхода и достоверността на тестовете за диагностика на коронавируса, както и за референтните лаборатории, които са „арбитър“ в споровете за достоверност е отдавана дискутируем в медицинските среди и обществото като цяло, но от страна на Министерството на здравеопазването няма точен и едносзначен отговор за това.

Адв. Петрова изрази опасенията си, за това дали услугата, която се предлага на българските граждани и произтичащите от нея последствия, са юридически издържани и законни.

„Дали нещата, които стигат до българските граждани са легални и дали начинът, по който те се предлагат на обществото, могат да гарантират не само крайния резултат, но и целия процес, докато се стигне до този краен резултат“, каза тя.

Адв. Петрова сподели, че е направила запитване до Министерството на здравеопазването, съгласно Закона за достъп до обществена информация и е изненадана от получените отговори или по-точно от липсата на конкретни такива.

От юридическа гледна точка, възникват няколко въпроса: с какви тестове са тествани гражданите в периода 10 март – 13 април, тъй като епидемията е обявена на 10 март, а договорът за първите тестове с корейска фирма, е от 10 април; защо МЗ не показва сертификатите на двете марки тестове, които е закупило, а показва единствено брошурите на производителите? Защо, вместо сертификати за въпросните тестове, министерството показва такива за тестове за кръвна захар и хламидии? Кой ще бъде арбитърът, който ще реши какви да са последствията при противоположни резултати? Кой резултат ще бъде приет за меродавен и на базата на какво?

„До този момент аз не виждам тези тестове да отговарят както на Европейската директива, така и на нашето законодателство в лицето на Закона за медицинските изделия, а надзорният орган тук е Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ),“, категорична бе адв. Петрова.

„Черно на бяло държавата не ни информира с какво сме тествани и доколkо можем да бъдем сигурни в резултата.“

Адв. Петрова подчерта, че в никакъв случай не изказва съмнение по отношение на компетентността и добросъвестността на лекарите, а коментира документите, предоставени и МЗ по отношение на произхода и легитимността на използваните тестове.

Според специалиста по медицинско право достоверността и верификацията на тестовете е свързана не само със здравето, но и със социалноикономическото състояние на лицата.

„След като едно лице даде положителен тест, за него следват определени рестриктивни мерки – най-малкото трябва да остане определен период от време под карантина, кодексът за социално осигуряване най-малкото приравнява карантината на заболяване, но тези хора получават по-малко възнаграждение.“

Друг проблем, според адв. Петрова е, че нито една от т.н. лицензирани лаборатории не отговаря на въпроса за алгоритъма и взаимния контрол и не съумява да убеди обществото защо техният резултат е достоверен. Това става в случаите, когато едно лице е дало веднъж положителен и още три пъти отрицателен резултата, в рамките на 24 часа. Трябва ли то да подлежи на рестриктивни мерки – изолация, по-ниско заплащане, трябва ли предприятието, в което работи да бъде тествано?

„Много е трудно да опазим правата на гражданите, на пациентите, защото нямаме добре създадена система на организация и верификация на това, което правим“, каза адв. Петрова.

„Плашещо е да работим с две марки тестове, които дори не минават този уведомителен режим към ИАЛ“.

Липсата на организация и алгоритъм дава възможност тези тестове да се ползват едва ли не като рестриктивен апарат в редица бизнеси. „Достатъчно е в едно предприятие с 250 работника да има един положителен тест и да се нложи, за сметка на работодателя да се тестват всиаки работници“, а резултатът, както за обществено здраве, така и чисто финансов, да е съмнителен, завърши коментара си адв. Петрова.

Целият разговор ТУК.