Дечо Дечев: Лимитите на болниците да се определят на база брой легла, а не на исторически принцип

„Лимитите на болниците да се определят на база брой легла, а не на исторически принцип.“ Неспазването на основните параметри,по перата на бюджета за даден район трябва да се спазват – противното е индикация за смяна на директорите на съответните районни здравноосигурителни каси. Тава са предложенията във връзка с подобряване на ефективността в работата на касата, направени от управителя ѝ д-р Дечо Дечев на заседания на Надзорния съвет от 27 юли, гласи информира сайта на институцията. Самият директор е този, който ще наложи регулация, която ще трябва да се спазва.

„Тогава той ще вижда това, което виждаме и ние, сяда и реагира. Но тогава ще носи персонална отговорност“, категоричен е управителят на касата.

„Реалният проблем в момента е, че София, Пловдив, Варна, примерно, визирам големите градове, много голям процент от плащанията са за хора, които са им насочени от други места. Нали така? В София сигурно са над 40%“.За тези хора, които са отвън, плащанията може да не идват от Столична здравна каса (СЗОК), а да идват от региона, от който са дошли, примерно идва пациентът от Видин в София и в момента му плаща софийската каса, а не видинската. В смисъл, софийската каса ще си вземе сумата по пътеката за пациента от Видин и тогава шефът на касата там ще си направи регулация как този пациент стига от Видин в София, като ги прескача“, коментира още той.

„Ако бюджетът за болнична помощ е 2 млрд.лв, а осигурените лица са 6 милиона, то им се пада за болнична помощ „по не знам по колко лева на калпак. Умножаваш сумата на калпак по броя на хората във Видин и ти прави бюджета за болнична помощ там“, така кратко и нагледно описва ситуацията в една от болниците с най-големи финансови проблеми д-р Дечев.

„При 3 000 000, реално броят на пациентите е бил 800 000. Това означава, че броят на рехоспитализациите е много висок. Има лица с 14 – 15 хоспитализации. Интересното е, че тези 14 – 15 хоспитализации са в определени лечебни заведения, т.е. там са абонирани. Когато говорим за качество, тогава вече ето това се вписва. Този болен, след като си го приел 14 пъти, примерно, какво го лекуваш, как го лекуваш. В самата болница, ако има пет клиники пациентът лежи и в петте. Януари в първа клиника, февруари във втора, март в трета и т.н.“, конкретизира д-р Дечев. Той предлага още лимитите на болниците да се определят не на исторически принцип, а на база брой легла.

„Примерно болницата във Видин има клиника по кардиология с 20 легла. В момента масова практика е да се приемат 25 болни, 28 болни върху 20 легла и това по ред причини минава. Но има действаща нормативна уредба в Закона за лечебните заведения, която задължава всички лечебни заведения да осигуряват минимум 10% от леглата по профила на заболяването за спешност. Т.е. от тези 20 легла той трябва да има винаги 2 свободни за спешност. И автоматически се намалява с 10% броя на леглата, и тогава лимитите изведнъж стават безсмислени. Те стават безсмислени, защото и това, което всеки говори срещу тези лимити спокойно може да отпадне“, коментира още управителят на НЗОК.