Какво трябва да знаем за антракса след случаите в Ловешко?

„Антраксът се лекува много лесно, ако бъде разпознат навреме, но при неглижиране може да доведе до тежки усложнения“. Това предупреждение отправи пред БНТ епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев по повод регистрираните случаи на заболяването в ловешкото село Стефаново.

Специалистът обърна внимание на един от най-измамните и опасни симптоми на инфекцията, заради които в миналото хората често са подценявали състоянието си: „Антраксът е такъв мръсник, че абсолютно обезболява – и да влезеш със скалпел в раната, не боли. До костта може да стигнеш, не боли.“

Какво всъщност представлява това заболяване, защо липсата на болка е толкова опасен знак и какви са съвременните методи за лечение?

Какво е антракс и кой е причинителят?

Антраксът (познат у нас още като „сибирска язва“ или „синя пъпка“) е остро заразно заболяване, което засяга главно тревопасните животни (говеда, овце, кози), но може да се предаде и на хората.

Причинителят е бактерията Bacillus anthracis. Тя притежава уникалното свойство да образува изключително устойчиви спори, когато попадне в околната среда. Тези спори могат да преживеят в почвата с десетилетия, издържайки на суша, студ и много дезинфектанти, което прави изкореняването на огнищата изключително трудно.

Хората се заразяват по няколко основни начина:

• Директен контакт (най-често): При дране, клане или обработка на месо и кожи от болни животни, спорите проникват през микроскопични ранички или одрасквания по кожата.
• Консумация на храна: При прием на недостатъчно топлинно обработено месо или мляко от заразени животни.
• Вдишване: При вдишване на прах, съдържащ спори (например във фабрики за обработка на вълна или кожи).

В зависимост от начина на заразяване, антраксът протича в три основни форми:

1. Кожна форма (над 95% от случаите): Започва като малка, сърбяща пъпка (подобна на ухапване от насекомо), която бързо се превръща в мехур, а след това – в характерна черна, безболезнена круста (рана), заобиколена от масивен оток. Именно тук се проявява феноменът, описан от проф. Кантарджиев. Бактерията отделя специфични токсини (едемен токсин), които в комбинация с отока блокират нервните окончания и буквално „приспиват“ болката. Липсата на страдание често кара пациентите да отлагат посещението при лекар.
2. Чревна форма: Развива се след изяждане на заразено месо. Проявява се с тежко стомашно-чревно разстройство, гадене, повръщане на кръв и силни коремни болки. Има много по-висок процент на смъртност от кожната форма.
3. Белодробна форма: Най-опасната и смъртоносна форма. Започва с грипоподобни симптоми, които за часове прогресират до тежък задух, шок и колапс, тъй като токсините бързо разрушават белодробната тъкан.

Ако кожната или чревната форма се неглижират, бактериите навлизат в кръвта, причинявайки сепсис и антраксен менингит, които в повечето случаи са фатални.

Въпреки зловещата си слава, антраксът има една „слаба точка“ – той се повлиява изключително добре от стандартни и достъпни медикаменти. „Слава Богу, правилните антибиотици много бързо му въздействат“, успокоява проф. Кантарджиев.

Бактерията е силно чувствителна към антибиотици от групите на пеницилините, флуорохинолоните (като ципрофлоксацин) и тетрациклините (като доксициклин). Важното е лечението да започне в първите часове след появата на симптомите, преди токсините да са нанесли необратими вреди на органите.

Превенцията изисква избягване на контакт с видимо болни или мистериозно умрели животни, стриктен ветеринарен контрол при клане и купуване на месо само от регламентирани магазини. При съмнителни кожни изменения след контакт с фермерски животни, незабавно потърсете лекарска помощ – дори и раната изобщо да не ви боли.