Проектът за системата за Спешна медицинска помощ по въздух (HEMS) в България навлиза в решителна фаза

Проектът за системата за Спешна медицинска помощ по въздух (HEMS) в България навлиза в решителна фаза с официалното преразпределяне на министерските ресори. Със заповед на здравния министър Катя Ивкова от 31 август 2026 г., управлението на европейските проекти и пълният надзор над изграждането на HEMS се поверяват на заместник-министър Галя Александрова. Тя застава начело на най-чувствителния сектор в родното здравеопазване, натоварена със задачата да превърне „въздушните линейки“ от частично работещ механизъм в напълно интегрирана мрежа за спасяване в „златния час“.

Реформата идва в момент на сериозни критики от авиационния сектор, че до момента машините се ползват предимно за вторични мисии (транспорт от болница до болница) вместо за първични спасителни акции на терен. Новият ресор има за цел да отстрани именно тези структурни забавяния.

Разделение на отговорностите: Какво поема Министерството на здравеопазването?

В системата на HEMS съществува строго разграничение между медицинската дейност и логистичната инфраструктура:

• Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ): Отговаря за медицинската част, екипите от лекари и парамедици, както и за самото оперативно задействане при сигнал за инцидент.
• Министерството на здравеопазването (Ресорът на Александрова): Стопанисва самите хеликоптери, контролира договорите за поддръжка, координира финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и движи изграждането на оперативните бази в страната.

Топ 3 задачи пред новия ресорен заместник-министър

Новото ръководство на ресора се изправя пред спешни и конкретни за изпълнение цели с фиксирани срокове:

1. Изграждане на оперативните бази в страната

България има нужда от работеща логистична мрежа, за да покрие цялата си територия. Изграждането, оборудването и лицензирането на наземните бази и болничните хеликоптерни площадки е изцяло в правомощията на МЗ. Александрова трябва да ускори процедурите, така че машините да не остават концентрирани само на едно или две летища, а да имат дежурни пунктове в Северна, Южна и Източна България.

2. Решаване на кадровия дефицит при пилотите и медиците

Експерти от авиационния бранш алармират, че подготовката на кадри за HEMS е дълъг и специфичен процес, а липсата на достатъчно обучени пилоти ограничава реалните възможности на системата. Ресорът ще трябва да задейства съвместни програми с Министерството на транспорта и Военновъздушните сили за бързо и качествено сертифициране на летателен състав, както и да осигури атрактивно заплащане за медицинските екипи, подложени на огромен стрес във въздуха.

3. Преход от „транспорт“ към реални първични мисии

Основната критика към момента е, че хеликоптерите изпълняват функции на „въздушно такси“ между лечебни заведения. Задачата на МЗ, съвместно с ЦСМПВ, е да наложи стандарта за първични мисии – активиране на въздушната линейка директно от наземен екип или телефон 112 секунди след тежък инцидент на магистрала, в планината или в труднодостъпен район.

Общият капацитет от предвидените 8 медицински хеликоптера се оценява от специалистите като напълно достатъчен за нуждите на страната на база на глава от населението. Справянето с административните спънки и превръщането на тези машини в реално работещ дигитализиран щит е голямото предизвикателство пред новия ресорен началник.

Петър Димитров