Случаят „д-р Набил Алем“: Бягство от правосъдието

Влизането в лекарски кабинет изисква абсолютно доверие. Ние предаваме здравето и телата си в ръцете на специалист, като вярваме в моралния авторитет на Хипократовата клетва. Какво се случва обаче, когато този авторитет се превърне в параван за престъпления, а законът се окаже безсилен да спре насилника на следващата граница? Съвместно международно разследване на консорциума OCCRP, френския вестник Le Monde и белгийския De Tijd извади наяве шокираща пробойна в сърцето на Европейския съюз.

Историята на френския кардиолог д-р Набил Алем (Nabil Alem), който след присъда за сексуално насилие над 14 пациентки във Франция успя да пренесе практиката си в Белгия, вече не е просто криминална хроника. Това е безпощадна диагноза за институционалната архитектура на Европа, която оголи дълбоки структурни пропуски и критични рискове.

Случаят „д-р Набил Алем“: Бягство от правосъдието

Д-р Набил Алем е френски кардиолог с практика в град Салон дьо Прованс, Южна Франция. Той е разследван и впоследствие осъден за сексуални посегателства над 14 пациентки на възраст между 47 и 75 години.

Схемата му е идентична: лекарят кани жените на специализирани кардиологични прегледи в часове, когато кабинетът не е натоварен. Под прикритието на медицински манипулации и ехокардиографии, той извършва системни брутални опипвания и блудства с пациентките си. В кабинета са само той и жервите му.

Френският съд го осъжда на лишаване от свобода, а Френският лекарски съюз (Ordre des médecins) налага доживотна забрана за упражняване на професията, заличавайки го от регистъра. Логично се очаква той да понесе отговорност и да не практикува. Вместо това обаче д-р Алем се премества в Белгия. Подавайки документи за белгийски лиценз (членство в техния съюз) броени дни преди официалното финално вписване на присъдата му в националния регистър, той представя формално чисто свидетелство за съдимост. До момента, в който журналистите го разкриват, осъденият насилник необезпокоявано практикува в две белгийски клиники, получавайки достъп до нови нищо неподозиращи пациентки.

Разследването установява, че той не е прецедент – поне още трима френски лекари (включително гинеколог и хирург) с отнети права са избягали по същата схема в Белгия.

Критичните слабости и рискове, които скандалът освети:

1. Фаталната дигитална слепота и липсата на обмен в реално време

Европейският съюз разполага с работещ механизъм за административно сътрудничество — Информационната система за вътрешния пазар (IMI). Случаят с д-р Алем обаче доказа, че системата не извършва автоматизиран обмен на данни в реално време. Информацията за отнети медицински права се движи по тромави процедури. Това създава „бюрократичен прозорец“ от седмици и дори месеци, който позволява на извършителите да изпреварят административното вписване на наказанието си и да получат „чист лиценз“ в съседна държава.

2. Риск от рецидив в уязвима среда

В специалности като кардиология, гинекология и хирургия пациентите често са съблечени, сами зад заключени врати или под упойка. Пропуските в закона и липсата на координация връщат доказани насилници в позиция на абсолютна власт над безпомощни хора, излагайки ги на директен риск от повторни престъпления.

3. Институционална безпомощност, породена от глада за кадри

Европа е в хватката на тежка криза с недостига на медицински специалисти. Свободното движение на хора позволява на болниците бързо да запълват критични дефицити в графиците си с чуждестранни кадри. Този хроничен глад за лекари обаче принуждава мениджърите да занижават бдителността си. Здравните заведения наемат персонал „на сляпо“, без да притежават законов инструмент сами да „разследват“ минало на чуждестранните кандидати извън официално представените от самите тях документи.

4. Ерозия на общественото доверие

Когато пациентите разберат, че държавата не може да гарантира дали лекарят в бяла престилка не е осъден престъпник от съседна страна, доверието в цялата здравна система се срива изцяло. Пациентите започват да изпитват подозрение към институциите, което води до отказ от прегледи и превантивна грижа.

До какви изводи води случаят „Алем“?

Свободното придвижване изисква споделена отговорност: Правото на труд и мобилност в рамките на ЕС не може да бъде абсолютно, когато засяга сигурността на човешкия живот. Ако държавите споделят общ пазар на труда за високорискови професии (като медицината), те са длъжни да споделят и обща отговорност чрез незабавна дигитална прозрачност. Спешна нужда от единен дигитален „черен списък“: Случаят нагледно доказа, че традиционните документи на хартия са лесно манипулируеми. Единственото трайно решение е изграждането на централизиран, автоматизиран европейски регистър на лекарите с отнети права, достъпът до който да бъде задължителен при всяко кандидатстване за нов лиценз.

Пациентската сигурност над бюрокрацията:

Административна свобода на отделните държави не трябва да служи за щит на доказани насилници (престъпници). Когато лекарят е зад заключената врата на кабинета с уязвим пациент, държавата трябва да гарантира, че бялата престилка не крие беглец от правосъдието. Казусът с д-р Набил Алем е ясен сигнал, че здравеопазването в Европа не може да се управлява с остарели методи в ерата на отворените граници. Без незабавна реформа и дигитализация на контрола, административният вакуум ще продължи да генерира рискове за нищо неподозиращите пациенти.

Рискът от гледна точка на правото

Той не е само в движението на лекари между държавите, а в слабия контрол. Случаят „Набил Алем“ показва колко опасна може да бъде комбинацията между свободното движение на медицински специалисти, кадровия дефицит и недостатъчния институционален контрол. В България на този етап рискът чуждестранен лекар с отнети права в друга държава да продължи необезпокоявано практиката си у нас вероятно е по-ограничен, най-малкото защото броят на чуждестранните лекари все още не е толкова голям. Това обаче не означава, че проблемът не ни засяга. Напротив, той трябва да бъде разглеждан по-широко – като риск при трансграничното наемане на медицински специалисти и друг медицински персонал.

Все по-често се говори за привличане на кадри от държави като Бангладеш, Непал, Пакистан и Украйна като решение на хроничния недостиг на хора в здравната система. Преди да приемем това за решение, трябва да сме сигурни, че държавата разполага с достатъчно надежден механизъм за проверка както на професионалната квалификация и реалните знания и умения на тези хора, така и на професионалното им минало и евентуални дисциплинарни санкции.

Гладът от кадри

Европейските здравни системи са изправени пред „перманентна криза“, Този извод наложи и извънреден доклад на Европейската комисия от м. юни 2026 г., относно критичния недостиг на 1,2 милиона здравни работници в Европа и заплахата той да нарасне до 4 милиона през следващите години.

Гладът за кадри създава още един риск – процедурите постепенно да стават „по-кратки“, защото системата има спешна нужда от хора. Но ускорената административна процедура не може сама по себе си да гарантира качеството и сигурността на процеса. В медицината цената на подобен компромис се плаща от пациента. Особено тревожно е, че уязвимостта на пациентите невинаги е достатъчно ясно разпозната и в рамките на собствената ни система.

Случаят с камерите в гинекологичен кабинет постави именно такъв въпрос – как реагират институциите и професионалните организации, когато интимността и достойнството на пациентите са поставени под риск. Когато при подобен казус няма достатъчно бърза и категорична институционална реакция, включително адекватна етична оценка и санкция от съответните професионални структури, това е сериозен предупредителен сигнал.

Проблемът следователно не е националността на медицинския специалист. Проблемът е дали системата проверява достатъчно добре човека, на когото предоставя достъп до пациенти в изключително уязвимо положение, и дали реагира безкомпромисно, когато това доверие бъде нарушено.

Адв. д-р Мария Петрова