Кризата с извънредния труд на младите лекари в Eвропа и България
Проучвания на Европейската асоциация на младите лекари (EAYD) разкриват мащабна криза в здравеопазването: 70% от младите медици в Европа работят над 48 часа седмично, а над 60% от тях редовно дават 24-часови дежурства. Ситуацията в България е още по-критична, тъй като системният недостиг на кадри принуждава специализантите да поемат графици, които надхвърлят всички законови лимити за безопасност.
Европейският мащаб: Медицина на ръба на изтощението
Според европейските директиви за работното време максималната работна седмица не трябва да надвишава 48 часа. Реалността по болниците в ЕС обаче е коренно различна:
- Верижни дежурства: Голяма част от младите лекари дават 24-часови смени, които поради липса на персонал често се удължават до 32 или 36 последователни часа на крак.
- Европейски протести: През последните месеци лекари в държави като Испания излязоха на масови стачки. Те протестират срещу нови наредби, които формално ограничават часовете, но на практика позволяват свързване на смени без реално осигурени почивки.
- Синдром на прегаряне (Burnout): Претоварването води до масово напускане на държавните болници. Това принуждава мениджърите спешно да наемат чуждестранни кадри с нисък филтър за проверка, което създава рискове за сигурността на пациентите.
Ситуацията в България: Ниски заплати, извънреден труд и „заробващи“ договори
В България младите лекари (специализантите) са гръбнакът на дежурствата в големите университетски и държавни болници.
Младите лекари у нас масово споделят, че липсата на кадри се компенсира единствено чрез техния извънреден и често неплатен труд. Дежурствата по 36 часа без сън са ежедневна реалност, а заплатите остават обидно ниски спрямо натоварването. Казусът обхваща и сериозни правни дефицити в системата:
„Имаме крещяща нужда от дълбока правна реформа, която абсолютно да гарантира изплащането на минималните нива на възнаграждения в сектора. И ако това не се спазва от болниците, трябва да има сурови санкции, а не нещата да се оставят така“, категорична е Десислава Петрова, лекар-стажант в Медицинския университет във Варна.
Поради липсата на адекватна държавна политика търпението на младите специалисти вече е изчерпано:
„Парадоксът е, че през последните години реални здравни реформи липсват, а заплащането за младите кадри е крайно неадекватно. Нашето търпение отдавна свърши. Ако исканията ни не бъдат чути сега, пътят пред нас е напълно ясен – отиваме да работим в чужбина“, споделя Милен Чолаков, лекар-стажант в 6-и курс от Варна.
Условията на труд тук са съпътствани от специфични парадокси:
- Работа без заплащане: Български млади медици излязоха на протести с официални оплаквания, че когато работят над 30 часа извънредно на месец, този допълнителен труд изобщо не им се заплаща от болничните ръководства.
- 36-часови смени: Дежурствата от по 36 часа без сън са масова практика у нас. Младите специалисти често остават сами в отделенията през нощта, носейки огромна отговорност срещу възнаграждения, близки до минималните за страната.
- Правният казус с неустойките: Поради липсата на кадри българските болници се опитват административно да „вържат“ младите лекари. През юли 2026 г. български съд отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) по знаково дело. Казусът засяга практиката болниците да задължават специализантите да работят при тях 5 години след придобиване на специалност, а при напускане да плащат хиляди левове неустойки. Предстои СЕС да реши дали специализантите са пълноправни работници и дали тези договори нарушават правото на свободно придвижване в ЕС.
Изводите и рисковете за пациентите
Когато един млад лекар работи 24 или 36 часа без сън, рискът от допускане на фатална медицинска грешка нараства в пъти. Липсата на автоматичен обмен на данни в реално време в рамките на ЕС допълнително застрашава системата, тъй като изтощени или компрометирани кадри лесно могат да сменят държавата, пренасяйки рисковете със себе си. Без коренна промяна в организацията на труда и без реално заплащане на извънредните часове, изтичането на млади лекари от България към Западна Европа няма как да бъде спряно.
По публикацията работи П. Панайотова
