От прохлада до кашлица: къде грешим с климатика

През горещите летни дни климатикът е почти незаменим – у дома, в офиса, в автомобила и дори по време на сън. След продължителен престой в климатизирано помещение обаче много хора се оплакват от запушен нос, сухота в гърлото, кашлица, главоболие или схващане. Виновен ли е климатикът, или проблемът се крие в начина, по който го използваме? На тези въпроси отговаря д-р Александра Червениванова, пулмолог във Военномедицинска академия (ВМА).

Самият климатик не причинява настинка, грип или друга вирусна инфекция. За да се разболеем от тях, е необходим контакт със съответния вирус. Неправилната употреба на уреда обаче може да раздразни дихателните пътища, да засили вече съществуващи оплаквания и да създаде среда, в която респираторните инфекции се разпространяват по-лесно.

Климатикът не е враг на здравето. Проблемът обикновено възниква, когато помещението е прекалено студено, въздушната струя е насочена директно към човека, въздухът не се освежава или уредът не се почиства редовно, обяснява д-р Александра Червениванова, пулмолог във Военномедицинска академия (ВМА).

От 35 градуса навън – директно на 18 вътре.

Една от най-честите грешки през лятото е рязката разлика между външната и вътрешната температура. След престой на силна жега организмът се нуждае от време, за да се адаптира. Влизането в прекалено охладено помещение може да предизвика дискомфорт, главоболие, запушване на носа и дразнене в гърлото. Студеният въздух може да доведе до свиване на кръвоносните съдове в лигавиците и да засили симптомите при хора с чувствителни дихателни пътища. Особено уязвими са пациентите с астма, хронична обструктивна белодробна болест, алергичен ринит и хронични заболявания на горните дихателни пътища.

Не е необходимо помещението да бъде превръщано в хладилник. Целта на климатика е да създаде комфорт, а не температурен шок. Охлаждането трябва да бъде постепенно и умерено, подчертава специалистът. Като практично правило температурата може да бъде настроена така, че разликата с външната среда да не бъде прекалено голяма. В особено горещи дни това невинаги е възможно да се постигне веднага, затова е по-разумно градусите да се намаляват постепенно.

Кашлицата невинаги означава инфекция

Климатизираният въздух често е по-сух. Продължителният престой в такава среда може да изсуши лигавиците на носа и гърлото и да причини парене, дразнене, суха кашлица или усещане за „драскане“. Тези симптоми лесно могат да бъдат объркани с началото на настинка. Разликата е, че при обикновеното раздразнение обикновено липсват висока температура, силна отпадналост и постепенно влошаване на общото състояние.

Сухата кашлица след цял ден в климатизирано помещение не означава непременно, че човек е болен. Тя може да бъде реакция на сухия и студен въздух. Когато обаче кашлицата продължава, засилва се или е придружена от температура, задух, хрипове или болка в гърдите, трябва да се потърси лекар, посочва д-р Червениванова.

Приемът на достатъчно вода и периодичното проветряване помагат за поддържане на лигавиците и за подобряване на качеството на въздуха в помещението.

Когато климатикът разнася не само хладен въздух

Реалният риск често не идва от ниската температура, а от лошо поддържания уред. В замърсените филтри и влажните части на климатичната система могат да се натрупват прах, полени, микроорганизми и плесени. При включване те могат да бъдат разпространени във въздуха и да предизвикат или влошат кашлица, алергични симптоми и астматични пристъпи. Влагата е основен фактор за развитието на плесени, включително в климатични и вентилационни системи.

Появата на неприятна миризма след включване на климатика, видими замърсявания, повишено количество прах или необяснимо дразнене на очите и дихателните пътища са сигнали, че системата се нуждае от почистване и техническа профилактика.

Филтрите не трябва да се почистват само когато климатикът започне да мирише. Редовната профилактика е важна както за работата на уреда, така и за въздуха, който дишаме, напомня пулмологът. Добрата филтрация може да подпомогне качеството на въздуха, но не замества отстраняването на източниците на замърсяване и редовното проветряване.

Може ли климатикът да разпространява вируси?

Домашният климатик не „създава“ вируси. Рискът се увеличава, когато много хора продължително време се намират в затворено и непроветрявано помещение, особено ако сред тях има болен човек. В такива условия въздушната струя може да подпомогне движението на частиците в стаята, но основният проблем остава недостатъчният приток на свеж въздух. Добрата вентилация намалява концентрацията на пренасяни по въздуха частици и съответно риска от излагане на респираторни причинители.

Климатизацията не бива да заменя проветряването. Дори когато навън е горещо, помещението трябва периодично да се освежава. Климатикът охлажда въздуха, но повечето домашни уреди не вкарват свеж въздух отвън, обяснява д-р Червениванова.

Не спете под директната струя

Оставянето на климатика включен през нощта не е задължително вредно, но трябва да бъде настроен правилно. Въздушната струя не бива да е насочена към лицето, главата или горната част на тялото. Продължителното директно обдухване може да доведе до изсушаване на лигавиците, сутрешна кашлица, запушен нос, болки и мускулна скованост.

Кои хора трябва да бъдат по-внимателни?

По-чувствителни към студения, сух или замърсен въздух са:

• хората с бронхиална астма, ХОББ и други хронични белодробни заболявания;
• пациентите с алергии и хроничен ринит;
• малките деца и възрастните хора;
• хората с отслабена имунна защита;
• пациентите, които наскоро са прекарали респираторна инфекция.

При тях дори лекото дразнене може да провокира продължителна кашлица, свирене в гърдите или усещане за недостиг на въздух.

Как да използваме климатика безопасно?

Няколко прости правила значително намаляват риска от неприятни оплаквания:

• не настройвайте прекалено ниска температура;
• охлаждайте помещението постепенно;
• не стойте и не спете непосредствено под въздушната струя;
• почиствайте филтрите и правете редовна профилактика;
• проветрявайте периодично;
• приемайте достатъчно течности;
• не използвайте уред с неприятна миризма или видима плесен;
• при наличие на астма спазвайте назначеното лечение и наблюдавайте симптомите си.

Когато климатикът се използва разумно и се поддържа добре, той не разболява. Напротив – в периодите на екстремни горещини охлаждането на помещението може да предпази организма от прегряване. Рискът идва от крайностите: прекалено ниска температура, директна струя, замърсен уред и липса на свеж въздух, обобщава специалистът.

Сигнал за медицинска консултация са кашлица, която не отшумява, повишена температура, затруднено дишане, хрипове, болка или стягане в гърдите. Тези симптоми не бива автоматично да се обясняват с климатика, защото могат да бъдат проява на инфекция или обостряне на хронично белодробно заболяване.

Източник: ВМА-София