Категорично „НЕ“ на новия модел: Доц. Кунчев си тръгва с тежки критики към МЗ
Доц. Ангел Кунчев подаде оставка като главен държавен здравен инспектор, изразявайки категорично несъгласие с подготвяната административна реформа в сектор здравеопазване.

В официален доклад до министър-председателя, споделен по-късно в социалните мрежи, той определя планираните промени като „пагубни“ за общественото здраве и националната сигурност.
След 42 години професионален опит в системата, доц. Кунчев разкритикува остро липсата на диалог със засегнатите структури и пренасочването на ключов ресурс към реформирането на един относително стабилно работещ сектор за сметка на реалните и спешни проблеми в здравеопазването. С това решение той избира да приключи дългогодишната си кариера, давайки ясен и категоричен знак срещу вредните според него структурни промени.
Публикуваме го без редакторска намеса:
„Моля да бъда освободен от заеманата длъжност поради навършване на пенсионна възраст и несъгласие с подготвяната от Министерство на здравеопазването реформа в структурите на общественото здраве. Прилагам Заявлението за това, съгласно член 326 от Кодекса на труда.
Причините за несъгласието си мога да посоча в редица планирани действия, които ще доведат до сериозни затруднения в дейността на структурите, работещи в тази сфера. Могат да се посочат редица спорни и неясни направления в подготвяната промяна, но ще акцентирам само на тези с национална значимост като:
Защо дългоочаквани реформи в сферата на здравеопазването започват точно със система, която до момента работи относително стабилно, показала е ефективност и надеждна работа дори при извънредни обстоятелства като пандемия, бежанска криза, заплаха от внос на особено опасни инфекции, национални епидемии и др. При наличие на големи, сериозни и изискващи спешни действия проблеми като голям дял на заплащания „от джоба“ на пациента, затруднен достъп до лекарства, агресивно и неоправдано нарастване на болничната база, сериозно изкривена система на ТЕЛК, генерираща разходи за милиарди, усилията се насочват към „реформиране“ на системата на РЗИ.
По какъв начин планираната централизация ще подобри дейността на РЗИ и Националните центрове в областта на общественото здраве. Отнемането на оперативната самостоятелност на здравните инспекции силно ограничава възможностите за организиране на спешни, извънредни мерки при възникване на ситуация, заплашваща общественото здраве. Един бъдещ директор на териториална дирекция, който не е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и няма правомощията присъщи на директор на сегашна РЗИ няма да има възможност за бърза, оперативна и самостоятелна работа и ще се превърне в трансмисия на проблеми и искания към централната власт в лицето на МЗ. Министерството към момента няма кадрова и административна готовност да поеме тази функция, а дори да я изгради с времето, това ще изисква значителни кадрови и финансови ресурси.
Простата сметка показва, че евентуалните плюсове от съкращаване на административен персонал при централизацията всъщност могат да доведат до сериозен допълнителен разход за изграждане на централно координиращо звено, както и за извършването на редица регистрации, сертифицирания и акредитации на различни дейности, най-вече на лабораторни такива на десетки действащи към момента лаборатории. По данни на директора само на Националния център по радиология и радиационна защита тези разходи само за техните лаборатории биха достигнали близо 600 хиляди евро и значително време, особено при необходимото международно сертифициране.
В заключение мога да посоча, че като игнорираме много други по-несъществени негативни последици от промените, се очертават две с особено значение и дългосрочно отражение върху дейността на системата на общественото здраве и националната сигурност:
1. Силно затрудняване оперативната дейност на РЗИ при планиране и изпълнение на дейности при извънредни ситуации, забавяне и бюрократизиране на дейността.
2. Сериозно затрудняване на дейностите при възникване на радиационна заплаха и защита на населението при радиационно замърсяване от всякакъв характер – при промишлени аварии, трансгранични замърсявания, медицинско облъчване на персонал и пациенти и др.
Ако основната цел на предвидената реформа е спестяване на средства от съкращаване на разходите, то това можеше да стане бързо и с най-малки рискове ако се постави конкретна задача на ръководителите на звена какъв брой длъжности трябва да съкратят – в системата на РЗИ и трите национални центрове и към момента има над 230 незаети бройки, познавайки дейността и спецификите на региона си – те щяха да го направят с най-малко загуби и затруднения за ежедневната дейност.
При стартиране на сериозна и всеобхватна реформа беше правилно тя да се обсъди с всички участници в засегнатите структури, да се опитаме да обясним целите и подходите и да приобщим всички – и ръководители и служители към нея. Няма нужда да превръщаме ръководителите във врагове, а работещите в уплашени служители, очакващи неясни промени и демотивирани в работата си. Успешна реформа е тази, която е осъзнато приета от максимално възможен брой участници.
Уважаеми г-н Радев,
За да избегна каквато и да е съмнение в користност или лични отношения, декларирам:
• Не желая никакви постове, административно развитие или финансова облага. Достигнал съм в кариерата си най-високото ниво на компетентност в своята област и не целя никакви лични облаги.
• Не съм в лоши професионални и човешки отношения с настоящия министър на здравеопазването. Нещо повече – считам персоналните ѝ качества за много добри – интелигентна, мотивирана и изключително работоспособна. За съжаление, когато на човек с такива качества се постави грешна задача, то резултатите ще бъдат катастрофални.
Искрено съжалявам, че дългият ми професионален път – 42 години само в системата на общественото здраве, трябва да завърши по този начин, но не мога да наблюдавам безразлично разпада на една толкова важна за страната система, подложена на ненужна и вредна „реформа“, целите на която можеше да бъдат постигнати по-много по-бърз и безболезнен начин.“
Какво предвижда спорната реформа в РЗИ?
Планираните от МЗ промени, които предизвикаха институционалния трус, включват:
- Трансформация, а не закриване: Регионалните здравни инспекции (РЗИ) няма да се закриват физически, а се преобразуват в териториални дирекции към Министерството на здравеопазването.
- Административна централизация: Всички 28 регионални структури губят статута си на самостоятелни възложители по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Тяхната обща администрация се обединява и централизира, за да се премахне дублирането на дейности.
- Електронна проследимост: Въвеждат се единни дигитални правила за контрол и регистри с цел по-висока прозрачност, включително за издаването на здравни документи.
- Промени в ценообразуването: Реформата предвижда още Съветът по цените на лекарствата да бъде сведен до дирекция в МЗ, което според критиците на проекта дава твърде голяма и опасна власт в ръцете на министъра.
От своя страна Министерството на здравеопазването дефинира реформата не като „чистка“, а като закъсняла модернизация и оптимизация. Според ведомството преобразуването на РЗИ в териториални дирекции ще премахне дублиращите се административни функции, ще дигитализира контрола и ще реши дългогодишните кадрови дефицити чрез структурна ефективност, а не чрез съкращения. МЗ уважава мотивите на доц. Кунчев, но категорично отказва неговата оставка да бъде спирачка пред промените, които определя като жизненоважни за сигурността на сектора.
1 Отговор
[…] Категорично „НЕ“ на новия модел: Доц. Кунчев си тръгва… […]