Крият ли българските болници истината за опасните вътреболнични инфекции?

Официално отчитаните данни за вътреболничните инфекции у нас се разминава сериозно със статистиката от наблюденията на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC). Това призна министърът на здравеопазването Катя Ивкова в официален писмен отговор до народния представител от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев.

Въпреки разликата в цифрите, разпределението на основните типове инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) в България, напълно следва общоевропейския модел.

Кои са водещите инфекции в болниците ни?

Според данните на Министерството на здравеопазването, най-често срещаните вътреболнични инфекции в българските лечебни заведения са:

• Инфекции на хирургичното място (след оперативни интервенции).
• Инфекции на пикочните пътища (често в резултат на катетеризация).
• Инфекции на долните дихателни пътища (включително вентилаторно-асоциирани пневмонии).
• Инфекции на кръвта (сепсис и бактериемии).

Разминаването: Българската статистика срещу европейската реалност

Мащабните проучвания на типа „срез“ (Point Prevalence Survey), провеждани от ECDC, показват, че средният процент на хоспитализираните пациенти с поне една вътреболнична инфекция в европейските болници за остро лечение е около 5.9%. В развитите държави реалният диапазон варира между 3% и 10% в зависимост от капацитета и профила на лечебното заведение.

За сравнение, официалната българска система за рутинно отчитане у нас улавя изкуствено занижени нива – едва около 0.56%. Когато обаче експерти на ECDC извършват целеви независими проверки на място в български клиники, те засичат средна честота от 3.7%. Пропастта в статистиката се дължи на това, че родното здравеопазване масово избягва да докладват реалния брой инфекции поради страх от глоби, административен натиск или увреждане на реномето си. Освен това у нас близо 29% от инфекциите остават с напълно неустановен произход, докато в ЕС този процент е едва 3%.

ОАИЛ и интензивните сектори: Огнища под най-висок риск

Експертният коментар към данните показва, че разпространението на заразите е силно концентрирано. Най-засегнати в цяла Европа и у нас са Отделенията за анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ/Реанимация).

В ОАИЛ честотата на вътреболничните инфекции достига и надхвърля 15% до 19.2%, което е близо три пъти повече спрямо средното за останалите болнични структури. Причините за това са комплексни:

1. Тежко състояние на пациентите: В интензивните сектори хората са с критично компрометиран имунитет, напреднала възраст или тежки съпътстващи травми.
2. Масивен обем от инвазивни процедури: Тези пациенти са почти постоянно подложени на обдишване (интубация), съдова катетеризация и уринарни катетри. Статистиката на ECDC сочи, че над 83% от развитите пневмонии в реанимация са директно свързани с интубацията, а 95% от инфекциите на пикочните пътища – с катетрите.
3. Антибиотична резистентност: Тези отделения са средище за т.нар. „супербактерии“ (като Pseudomonas aeruginosa и Acinetobacter baumannii), които развиват бърза устойчивост заради интензивното прилагане на широкоспектърни антибиотици.

Как се проследяват и контролират инфекциите у нас?

Процесът по мониторинг и контрол е строго регламентиран на хартия, но се сблъсква с практически предизвикателства:

• Регистрация и отчет: Всяко лечебно заведение е длъжно да има индивидуален план за превенция и собствен екип за контрол на инфекциите (лекар-епидемиолог и медицинска сестра по болнична хигиена). Те следят за случаи на сепсис, пневмонии и раневи инфекции, като подават регулярни отчети към Регионалните здравни инспекции (РЗИ).
• Външен контрол: Проверките на място се извършват от инспекторите на РЗИ, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Националния референтен център по ИСМО. Те контролират качеството на дезинфекцията, стерилизацията и спазването на медицинския стандарт по превенция.
• Нови мерки: С промените в нормативната уредба се въвеждат по-ясни механизми за директно санкциониране на болници, които укриват данни или не спазват хигиенните изисквания.

Повдигнатият от д-р Александър Симидчиев въпрос за пореден път доказва, че без радикална реформа в епидемиологичния надзор, по-висока строгост при микробиологичната диагностика и пълна прозрачност при отчитането, България няма как да изгради адекватна стратегия срещу антимикробната резистентност и да гарантира сигурността на пациентите си.

Хареса ли ви статията? Споделете вашето мнение в коментарите и я изпратете на приятел. Всеки ваш глас ни помага да достигаме до повече хора!