Молекулярният белег на порока: Защо рискът от рак остава висок дори след отказване на цигарите?

Отказването от тютюнопушенето безспорно е най-важната стъпка, която всеки пушач може да предприеме за здравето си. Медицинската статистика обаче отдавна показва обезпокоителна тенденция: хората, които са спрели цигарите, продължават да боледуват от тежки белодробни заболявания по-често от онези, които никога не са пушили. Доскоро науката не разполагаше с категоричен отговор на въпроса защо това е така.

Ново мащабно проучване на изследователски екип от Университета Макгил (McGill University), публикувано в престижното научно списание Translational Research, хвърля светлина върху този феномен. Благодарение на съвременните технологии, учените успяват да сглобят една от най-подробните картини до момента за това как отказването от тютюнопушене влияе на човешкия бял дроб на клетъчно ниво.

Изследването, ръководено от докторанта Никол Хаймбах (Nicole Heimbach) и проф. Каролин Баглоле (Carolyn Baglole), доказва нещо фундаментално: тютюнопушенето оставя перманентен молекулярен отпечатък, който не изчезва напълно с времето.

Анатомия на увреждането: Какво се случва в клетките?

За целите на изследването екипът прави мета-анализ на РНК секвенирането на единични клетки. Те анализират над 100 000 белодробни клетки от 21 донори, разделени в три групи: хора, които никога не са пушили, активни пушачи и бивши пушачи. Проследявайки молекулярната активност в повече от 40 специфични клетъчни типа, учените правят три ключови открития:

• Обратими срещу необратими промени: Добрата новина е, че някои видове белодробни клетки се възстановяват напълно след спиране на пушенето. Лошата е, че при други клетки се наблюдават трайни изменения в гените, които остават активни години наред.
• Трите критични системи: Необратимите генетични промени при бившите пушачи са концентрирани основно в гените, отговорни за тъканната структура, имунната функция и здравето на кръвоносните съдове в белия дроб.
• Уникален биологичен подпис: Проучването разкрива изненадващ факт — при бившите пушачи се наблюдават специфични молекулярни модели, които липсват както при настоящите пушачи, така и при хората, които никога не са пушили. Това означава, че процесът на отказване и последващото „чистене“ на белия дроб всъщност оставя свой собствен, индивидуален биологичен отпечатък върху органа.

„Нашите открития са важна стъпка към разбирането на това кои щети, причинени от тютюнопушенето, могат да се излекуват и кои остават постоянни“, обяснява Никол Хаймбах. „Като знаем какви увреждания остават след отказването, можем да разберем по-добре как се развиват свързаните с пушенето заболявания и как да ги лекуваме.“

Нова надежда за по-добра диагностика и лечение

Разкриването на този „молекулярен подпис“ дава сериозен тласък на медицината. Проучването обяснява на биохимично ниво защо рискът от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и карциноми остава повишен дълго след последната цигара.

В бъдеще тези данни могат да помогнат за създаването на персонализирани терапии за възстановяване на белия дроб, както и за разработването на по-точни скринингови програми. Благодарение на това, лекарите ще могат да идентифицират кои бивши пушачи са изложени на най-висок риск и да уловят евентуални злокачествени процеси в най-ранен, напълно лечим етап.

Петър Димитров

_______________________

Справка: Single cell RNA-sequencing meta-analysis identifies the molecular signature of smoking cessation on the human lung; Nicole S. Heimbach, Jun Ding, David H. Eidelman, Carolyn J. Baglole et al; Translational Research; Volume 295, September 2026, Pages 209-223; https://doi.org/10.1016/j.trsl.2026.06.012

Източник: Study offers new insights into why ex-smokers remain at elevated risk of lung disease, McGill University Health Centre

Онколозите за края на рецидивите? Исторически успех за иРНК ваксината на Merck и Moderna

Лабораторно отгледаната сперма – пробив в областта на фертилитета, или…