Пропуски в контрола: Допуска ли Наредба 35 в болниците чужди медици с непроверена квалификация

Българското Министерство на здравеопазването започна спешен анализ на Наредба 35, регламентираща практиката на медици от трети страни. Поводът е бум на сигнали, че болници внасят кадри под паравана на „научен обмен“, за да извършват рутинна лечебна дейност без езиков и професионален ценз.

Случаят предизвика остри дебати относно баланса между овехтялата нормативна база и критичния недостиг на кадри в страната.

В официалния писмен отговор на здравния министър Катя Ивкова до депутата Цончо Ганев не се назовават конкретни имена на български болници, тъй като предоставената информация отразява обобщена статистика на Министерството на здравеопазването за постъпилите уведомления.

Министърът подчертава единствено, че се наблюдава „увеличен брой на постъпилите във ведомството уведомления от български лечебни заведения“, които са сключили такива договори за обмен. Конкретните заведения остават конфиденциална част от документооборота на министерството и регионалните здравни инспекции (РЗИ).

Кои типове болници използват тази практика най-често?

Макар имената да липсват в официалния документ, публична тайна в сектора е, че схемата се прилага основно от два типа структури:

1. Големи частни болници в големите градове: Те канят известни тесни специалисти (напр. пластични хирурзи, офталмолози или АГ специалисти, специализти по инвазивна образна диагностика) от страни като Турция, Германия, Сърбия, Израел като консултанти или лектори, но на практика за извършването на скъпоплатени оперативни интервенции „на конвейер“ в рамките на няколко дни, представяйки ги като „обмен на опит“.
2. Общински и регионални болници в пограничните или дефицитни райони: Те използват лекари (често от Република Северна Македония, Украйна или Молдова, Гърция) за покриване на графици и дежурства, за да не загубят клиничните си пътеки поради липса на минимален брой персонал.

Схемата у нас: Наука на хартия, скалпел в ръка

В официален отговор до депутата Цончо Ганев, здравният министър Катя Ивкова призна за опасна тенденция. Българските болници масово сключват договори за обмен с клиники извън ЕС.

• Проблемът: Вместо да участват в лекции, чуждестранните лекари директно преглеждат и оперират.
• Заобикаляне: Режимът на научния обмен спестява тежката процедура по признаване на дипломи (Директива 2005/36/ЕО).
• Рискове: Липсва законова яснота за обхвата на дейността им, което връзва ръцете на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН).

В допълнение, сериозен повод за притеснение е липсата на ясна представа каква е реалната квалификация на лекарите, пристигащи по линия на „обмена“ от страни като Украйна и Молдова, Турция. Проблемът произтича от факта, че техните системи на медицинско образование и специализация (често включващи по-кратка интернатура) се различават коренно от единните европейски стандарти, прилагани в България. Тъй като режимът на научния обмен заобикаля задължителната държавна процедура по признаване на дипломи, държавата и лечебните заведения на практика действат на сляпо.

Този регулаторен вакуум крие огромни рискове за сигурността на пациентите в България:

• Медицински грешки: Поради липсата на проверка за съвместимост на медицинските протоколи, съществува опасност от неправилно поставяне на диагнози или грешно проведени хирургични интервенции.
• Липса на юридическа отговорност: При евентуален фатален инцидент или усложнение става изключително трудно да се потърси наказателна отговорност от лекар, който юридически се води на „обмен“, а не на трудов договор като практикуващ медик.
• Размиване на стандартите: Допускането на несертифицирани кадри в операционните зали застрашава общото качество на болничната помощ и подкопава доверието в българската здравна система.

Как е по света? Строги бариери срещу медицинския туризъм

Докато България тепърва търси решение на проблема, развитите държави отдавна са затворили подобни вратички чрез драконовски регулации:

Сравнителен анализ на регулациите по света

Държава	Процедура за лекари извън ЕС (Трети страни)	Езикова бариера	Контрол и сигурност
Германия	Задължителен тест за еквивалентност на медицинското образование (Kenntnisprüfung).	Ниво C1 по специализиран медицински немски.	Пълна полицейска проверка и медицинска годност, сертифицирани на място.
Великобритания	Задължителни двукомпонентни изпити PLAB (теория и практика).	Сертификат IELTS с изключително висок бал.	Временният обмен подлежи на тежка спонсорска виза без право на нерегламентирани прегледи.
САЩ	Многогодишни тежки изпити USMLE (3 стъпки), независимо от опита у дома.	Перфектен английски, проверен чрез клинични казуси.	Научните работници (виза J-1) имат право единствено на наблюдение (shadowing), без досег до пациенти.
Турция	Спечелване на тежкия държавен изпит STS (Seviye Tespit Sınavı) за признаване на диплома. Последващ изпит TUS за специализанти.	Официален изпит по турски език + доказване на чужд език (напр. английски) за специализация.	Чужденците нямат право да работят в държавни болници (само в частни). Изисква се писмено разрешение (Ön İzin) от МЗ и задължителна медицинска застраховка.
България (сега)	Чрез Наредба 35 – само с уведомление от болницата до МЗ за научен обмен.	Няма задължително изискване за владеене на български.	ИАМН и РЗИ нямат ясни дефиниции какво точно кoнтролират.

Предстоящи мерки: Край на сивия сектор в болниците

Министър Катя Ивкова обяви, че текстовете на Наредба 35 ще бъдат прецизирани, за да се гарантира сигурността на пациентите. МЗ подготвя съвместни акции с дирекция „Миграция“ на МВР, за да се проверява дали лекарите от трети страни не нарушават и трудовото законодателство.

Анализаторите посочват, че затягането на мерките е неизбежно, но то ще оголи още повече кадровия дефицит в регионалните болници, които разчитат на чужд персонал поради ниските заплати в сектора.