СЗО: Над 900 атаки срещу здравеопазването в конфликтни зони само за осем месеца – пълна липса на правосъдие
Атаките срещу здравни заведения, медицински работници и пациенти в конфликтните зони по света, включително в Украйна, Ливан и окупираната палестинска територия (Газа), продължават драстично да нарастват през 2026 година. Според официалния доклад на Световната здравна организация (СЗО), представен на брифинг в Женева от Алтаф Мусани, директор на агенцията по хуманитарни дейности и управление на бедствия, нападенията вече достигат плашещото средно равнище от над четири на ден.
Статистика на насилието и цитати от брифинг
Между януари и август тази година Системата на СЗО за наблюдение на атаките срещу здравеопазването е документирала точно 914 нападения, довели до най-малко 911 смъртни случая и 1486 ранени. Освен тежките оръжия и разрушенията, СЗО отчита и 44 инцидента, свързани с отвличания и задържания на 148 медици и пациенти.
Директорът Алтаф Мусани изрази дълбоко възмущение от факта, че от стартирането на системата за проследяване през 2018 г. до момента са регистрирани общо над 10 400 атаки, но нито един случай не е стигнал до съдебна отговорност.
„Това, на което сме свидетели, са множество форми на насилие“, заяви Мусани пред журналисти в Женева, цитиран от Официалния новинарски портал на ООН (UN News). „Когато една болница бъде атакувана, въздействието не е само върху хората вътре в нея в същия този ден. Това означава, че утре пациентът няма да може да получи лечение, линейката няма да може да транспортира следващия пострадал, медицински работник няма да се върне на работа, а доставките на лекарства няма да достигнат до нуждаещите се.“
Мащаб на щетите по региони
Последиците от атаките са дълготрайни. Проучване на СЗО в Северозападна Сирия показва, че веднага след удар по дадена болница амбулаторните прегледи спадат с 51% и този спад продължава повече от месец.
- Газа и Ливан: До средата на 2026 г. всички 36 болници в Ивицата Газа са претърпели щети, като едва половината функционират частично. Наблюдава се и сериозна ескалация на атаките в Ливан.
- Украйна: От началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г., СЗО е потвърдила над 3100 атаки срещу украинската здравна система, включително 156 от началото на тази година, засягащи болници, линейки и логистични складове.
- Демократична република Конго (ДРК): Атаките подкопават и борбата с епидемиите. От май 2026 г., когато в ДРК е обявен нов взрив на Ебола, са извършени 12 атаки, които блокират епидемиологичното проследяване и тестване на общностите.
Международни реакции и исторически контекст на Женевските конвенции
Организацията на обединените нации (ООН) и Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) многократно осъдиха тези действия, описвайки ги като категорични нарушения на Международното хуманитарно право и възможни военни престъпления. От ООН призоваха враждуващите страни незабавно да преустановят таргетирането на хуманитарни работници и критична инфраструктура съгласно глобалната кампания #NotATarget.
Исторически погледнато, защитата на ранените и на хората, които се грижат за тях, стои в самата основа на съвременното международно право. Още с първата Женевска конвенция от 1864 г., приета по инициатива на създателя на Червения кръст Анри Дюнан, се въвежда правилото, че болниците, линейките и медицинският персонал трябва да бъдат неутрални и защитени при конфликт.
Тези принципи са разширени в четирите Женевски конвенции от 1949 г. и техните Допълнителни протоколи, които изрично и безусловно забраняват нападенията срещу цивилни болници и медицински персонал, обозначени с международно признатите емблеми (Червен кръст или Червен полумесец). Мусани и ООН напомнят, че нарушаването на тези договори изисква международен механизъм за търсене на отговорност, тъй като безнаказаността отваря вратата за още по-дълбоки хуманитарни катастрофи.
