Административен абсурд: Масови съкращения на медици пенсионери заплашват да парализират държавна психиатрия от януари

Директорът на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ (Курило) д-р Цветеслава Гълъбова алармира за остра криза, която заплашва изцяло да спре работата на лечебното заведение от януари. Повод за предупреждението са наложени административни разпоредби за масово съкращаване на всички служители, които са упражнили или предстои да упражнят правото си на пенсия. Решението ще засегне близо 30% от общия персонал на болницата, състоящ се основно от дефицитни кадри – лекари, медицински сестри и санитари.

Министерството на здравеопазването представи своите идеи и те меко казано разтърсват системата отвън и отвътре. Основната цел на предложената реформа е преминаване към модел на споделени административни услуги с цел намаляване на разходите и ресурсите за административно обслужване за сметка на пренасочване на средства и фокус към медицинския персонал, спешната помощ и прякото здравеопазване, се посочва в доклада.

Предлаганите промени предизвикаха за коментар не само познавачи на ситемата като д-р Гълъбова, главния държавен инспектор доц. д-р Ангел Мунчев, д-р Илко Семерджиев, но и редовите работници в сферата на здравеопазването.

Накратко реформата предвижда съкращаване на общо 440 щатни бройки до края на 2028 година. Планира се закриването на 28-те Регионални здравни инспекции (РЗИ) като самостоятелни юридически лица, като и на Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), промени с впешната помощ, „заличаване“ за изучаване в учебните заведения на специалности като лекарски асистент…

Заедно с предлаганите структурни реформи и съкращения, в Министерството се обособяват три нови главни дирекции:

• ГД „Главна здравна инспекция“ – поема функциите по обществено здраве и управлява 28-те регионални структури.
• ГД „Медицински дейности“ – обединява контрола върху медицинските дейности и спешната помощ, както и част от функционалните задължения на съществуващите в РЗИ дирекция „Медицински дейности“ с изключение на контрола върху аптеките и търговията с лекарствени продукти и Районните картотеки на медицинската експертиза.
• ГД „Лекарствена политика“ – интегрира функциите на НСЦРЛП и регионалния контрол върху аптечната мрежа.

Какво конкретно ще ни донесат някои от предлаганите промени в областта на психиатричната помощ у нас?

Хроничен кадрови дефицит се превръща в ликвидация

Ситуацията в психиатричната помощ у нас е критична от години, като именно специалистите в пенсионна и предпенсионна възраст буквално крепят системата поради липсата на млади кадри. Административното отстраняване на тези работещи пенсионери не освобождава места за нови служители, тъй като млади кандидати за нископлатения и тежък труд в държавните психиатрии липсват.

Според експерти в сектора, премахването на една трета от работещите специалисти автоматично ще доведе до невъзможност за покриване на медицинските стандарти и графиците за дежурства. По закон това ще принуди болницата в Нови Искър да преустанови приема и да спре работа.

Опасностите: Риск за пациентите и обществената сигурност

Спирането на дейността на една от най-големите държавни психиатрични болници крие сериозни рискове:

• Принудително изписване на тежко болни: Пациенти с хронични и остри психози ще останат без специализиран надзор и терапия.
• Социален колапс за семействата: Грижата за болните ще падне изцяло върху близките им, които нямат ресурс и подготовка.
• Ръст на инцидентите: Липсата на институционална грижа оставя уязвими пациенти на улицата, което застрашава както техния живот, така и обществения ред.

Двоен стандарт в държавния сектор

Вълната от недоволство се засилва и от явния парадокс в разходването на публичния ресурс. Докато бюджетите за издръжка на държавните психиатрии се свиват, а реално работещи лекари биват съкращавани, политическият и административен апарат остава незасегнат.

Граждани и синдикати в сектора подчертават, че членовете на държавни бордове на директори, депутати, министри и заместник-министри запазват своите високи възнаграждения от по 10-15 хиляди евро на месец. Орязването на средства от най-недофинансираните и тежки сектори на здравеопазването за сметка на държавната номенклатура се определя като проява на опасна липса на държавническа стратегия.

За да се избегне парализата на психиатричната помощ от януари, държавата трябва спешно да преосмисли този подход чрез следните стъпки:

• Спиране на механичните съкращения в критични за националната сигурност и здравеопазване сектори.
• Въвеждане на индивидуален подход спрямо кадровия дефицит във всяка отделна болница.
• Реално финансово стимулиране за привличане на млади специалисти, преди да се отстраняват старите.
• Пренасочване на бюджетни съкращения към раздутата партийна и административна номенклатура, а не към хората на терен.

Иначе съкращаването на работещите пенсионери в държавните психиатрии ще се превърне в поредния пример за реформа „на парче“, която вместо да лекува системата, я ликвидира. В сектор, който от десетилетия е на дъното на държавните приоритети, възрастните лекари, сестри и санитари не са пречка за развитието, а последната преграда пред пълния колапс. Опитът да се спестят средства чрез механично орязване на най-дефицитните кадри – на фона на непокътнатите огромни заплати в държавната администрация и бордове – е не просто административна грешка, а опасен прецедент с тежки хуманитарни и социални последици.

Петър Димитров

Доц. д-р Ангел Кунчев за реформата: Не поправяй нещо, което работи!