Д-р Илко Семердижиев с коментар в контекста на предлаганите от МЗ реформи

Предложенията на министър Катя Ивкова за преструктуриране на МЗ и второстепенните разпоредители предизвикаха широк отзвук сред обществеността и предразположиха към коментари по темата – както на ледови участници в системата на здравеопазването, така и на безспорни експерти. Ето какво споделя по темата д-р Илко Семерджиев, бивш министър на здравеопазването.

Преди няколко дни министър Катя Ивкова публикува доклад адресиран към Съвета по административна реформа (САР), с който предлага „оптимизация“ на администрацията на МЗ и второстепенните разпоредители с бюджет към МЗ. Бях решил да не коментирам недоправени документи, които със сигурност няма да доведат до добри резултати, ако описаното в тях се приложи. Впоследствие промених мнението си защото т.нар. САР в този му вид и ситуиране също е недомислен орган, който може и да приеме предложения документ, да му даде ход за изпълнение и така да съсипе една работеща администрация за години напред. Смятам, че дължа да споделя моята експертиза за доброто на здравната система, медицинските професионалисти и пациентите, а не на това конкретно правителство и този конкретен министър.

Едно малко отклонение – оценката ми за САР не е случайна – когато някое правителство реши наистина да прави административна реформа (както заявяват) следва да създаде съответния държавен орган – министерство, а не съвет който при всички случаи е необходим, но функциите му са вторични, координационни, съвещателни, синхронизиращи и пр., но не и водещи, а без конкретно отговорен орган с конкретна функционална мисия такава задача на държавно ниво е обречена.

Например нашето управление в периода 1997 – 2001 г. (ОДС с премиер Иван Костов) подходи отговорно и професионално, с което преструктурирахме държавната администрация на комунистическата тоталитарна България и така се подготвихме за бъдещите управленски предизвикателства при присъединяването към НАТО, Шенген, ЕС, Еврозоната и ОИСР, както и за икономическото ни възраждане.

Какво направихме:

– Създадохме в структурата на Министерския съвет Министерство на държавната администрация (МДА) – оглави го Марио Тагарински;

– Създадохме във всяко министерство работни групи за целите на конкретните секторни предложения, които бяха подавани към МДА;

– Създадохме Съвет за административна реформа като консултативен орган към министъра на държавната администрация;

– Приехме през 1998 г. Закон за администрацията (ДВ бр. 130 от 5 ноември 1998 г.), с който уредихме структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им, правомощията на органите на централната и териториалната (областна и общинска) администрация;

– Приехме през 1999 г. Закон за държавния служител (ДВ бр. 67 от 27 Юли 1999 г.), с който уредихме възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба;

– Създадохме Класификатор на длъжностите в администрацията;

– Създадохме Институт по публична администрация за целите на обучението и развитието на държавните служители;

– При персоналните промени в състава на МС направени на 21 декември 1999 г. министър Марио Тагарински беше освободен, а поста министър на държавната администрация беше поет лично от премиера Иван Костов защото предстоеше най-трудното – конкретната резлизация на приетите закони в практиката, които изискваха тотално преструктуриране и преизграждане на новата администрация на държавата вкл. персоналните промени.

Към гореописаното само ще добавя, че в нашият мандат Министерски съвет имаше състав от 17 министри, а не 21 както е сега въпреки, че задачите ни бяха колосално тежки не само заради икономическия банкрут на държавата, който наследихме от БСП, но и заради радикалната смяна на модела на тоталитарната държава – превърнахме България в модерна, демократична европейска държава по най-добрите познати образци в света (доколкото ни позволяваше Конституцията от 1991 г. отново приета с мнозинство на БСП и дефектния модел на съдебната система предназначен да ги пази от отговорност, както и да съхрани властовите им възможности да управляват, наказват и рекетират през прокуратурата).

Позволих си този увод, за да дам контекст на случващото се днес, без което е невъзможно разбирането на предложенията на МЗ, които по обща предварителна оценка смятам за 10% полезни и 90% опасни, но конкретните ми коментари и предложения ще публикувам на части всеки следващ ден поради големият им обем и необходимостта да се запази някаква норма на четимост във ФБ.