Проваленият модел се завръща: Кому е нужна реформа в най-работещата здравна структура?

На фона на задълбочаващата се демографска катастрофа в България, всяко решение, засягащо раждаемостта, трябва да бъде премислено с хирургическа прецизност. Предложената от министъра на здравеопазването Катя Ивкова административна реформа, предвиждаща прехвърлянето на Центъра за асистирана репродукция (ЦАР) към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), обаче изглежда като опасен чиновнически експеримент. Промяната, лансирана без широко обществено обсъждане и без съгласието на репродуктивните специалисти, събуди основателни критики от пациентските организации Фондация „Искам бебе“ и Сдружение „Зачатие“, както и от ключови политически сили като ГЕРБ и „Възраждане“.

Основният проблем на тази реформа е, че тя се опитва да „поправи“ нещо, което работи безотказно. ЦАР е една от малкото държавни структури с изключително висока обществена оценка, прозрачност и реални резултати — само през изминалата 2025 г. благодарение на неговата подкрепа са родени 1397 деца.

Повторение на доказано провалени грешки

Най-силно изразеният аргумент срещу реформата е историческият опит. България вече извърви този път — през 2013 г. финансирането на инвитро процедурите беше прехвърлено към НЗОК. Резултатът беше пагубен: тромавата администрация блокира процесите, одобрението на документите се забави фатално, а липсата на гъвкавост принуди държавата да изостави модела само година по-късно, възстановявайки ЦАР като самостоятелна структура. Да се повтаря същата грешка днес е проява на административна амнезия.

Капанът на лимитите и клиничните пътеки

В момента ЦАР разполага със защитен, целеви държавен бюджет (между 22 и 23 милиона лева годишно), предназначен изцяло за нуждите на около 4400 двойки с репродуктивни проблеми. Вливането на фонда в НЗОК крие огромен риск тези средства да бъдат „размити“ в общия бюджет на Касата, за да се покриват дефицити в други сектори. Нещо повече — Касата работи с месечни лимити и прогнозни бюджети. Превръщането на инвитро процедурите в част от тази система означава, че ако лимитът за даден месец бъде изчерпан, двойките ще трябва да чакат следващ период или следваща година. В репродуктивната медицина обаче времето е най-ценният ресурс и всяко забавяне с месеци може да бъде фатално за шансовете на една жена да зачене.

Социално изключване на уязвими пациенти

Досегашният модел на ЦАР позволява на всяка българска гражданка до 43-годишна възраст, отговаряща на медицинските критерии, да получи финансиране за до четири инвитро опита. Преминаването към НЗОК обаче неизбежно ще обвърже достъпа до лечение с непрекъснати здравноосигурителни права. Това автоматично ще постави в неблагоприятна позиция българите, завръщащи се от чужбина, хората, останали без работа, или тези с прекъснати права поради житейски трудности. Държавата няма право да лишава от правото на родителство граждани на базата на техния текущ осигурителен статус.

Изводът?

Реформата в здравеопазването трябва да се прави там, където системите се провалят, а не там, където те бележат успехи. Проектопредложението за закриване на юридическата самостоятелност на ЦАР и вливането му в НЗОК не носи никаква добавена стойност нито за бюджета, нито за пациентите. То единствено застрашава крехкия баланс в един сектор, който буквално произвежда бъдещето на нацията ни. Държавата трябва да се вслуша в гласа на майките от „Искам бебе“ и лекарите специалисти и да оттегли това административно недоразумение, преди то да е превърнало надеждата на хиляди семейства в поредния бюрократичен експеримент.