Здравното министерство закрива бакалавърската специалност „Лекарски асистент“, съсловието плаши с криза
България подготвя Министерството на здравеопазването (МЗ). Най-драстичната промяна засяга специалността „Лекарски асистент“, която спира да съществува като самостоятелна бакалавърска програма веднага след средно образование. Тя се трансформира в надграждаща магистратура по западноевропейски стандарт, до която ще имат достъп единствено дипломирани медицински сестри или парамедици с клиничен опит.
Предложената от Министерството на здравеопазването реформа залага на класическия западноевропейски и американски модел, целящ да сложи край на дублирането на функции между лекари и лекарски асистенти. Трансформирането на специалността в надграждаща магистратура има за цел да гарантира по-висока квалификация и по-ясни отговорности на терен в Спешната помощ.
Планът на ведомството предизвика остра реакция от страна на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ), които предупреждават институциите за риск от дестабилизация на системата.
„Инициативата на МЗ е притеснителна и се прави се на тъмно“ – реагира Залина Захариева, заместник-председателят на УС на БСЛАФ.
Като основен мотив за реформата от МЗ изтъкват дълбокия структурен дисбаланс на пазара на труда. Официалният доклад на здравния министър посочва, че е налице сериозно разминаване между произвеждането на нови кадри от висшите училища и реалните потребности на здравната система. „Функциите на лекарските асистенти в момента масово се дублират с тези на лекарите и на специалистите по здравни грижи, което ги лишава от ясна перспектива за професионална реализация в болничната мрежа“, отбелязват от министерството. Проучванията на МЗ сочат, че една трета от студентите в тази специалност искат да се преквалифицират в лекари поради неудовлетвореност, докато същевременно 40% от завършилите се насочват към Спешна помощ, без да притежават тясно профилирано обучение за работа на терен в критични условия. Поради тази причина МЗ предвижда Спешната помощ занапред да се поеме от обучени във висшите училища парамедици с 3-годишен курс на обучение, каквато е практиката в развитите държави.
От БСЛАФ категорично отхвърлиха аргументите, подчертавайки критичната роля на асистентите в спешната помощ и носената от тях отговорност. Галина Захариева реагира остро, заявявайки директно, че с тези промени „професията се унищожава“. Тя подчерта, че новите изисквания ще отблъснат младите хора, тъй като за придобиването на тази квалификация ще са нужни близо шест години обучение — почти колкото за лекар, което ще обрече специалността на ликвидация. Изискването за 6-годишно обучение, идентично с това по медицина, демотивира младите кадри, които биха предпочели директно да станат лекари вместо да останат в подчинена позиция без гарантирано по-високи доходи.
„Министерството на здравеопазването трябва ясно да заяви нашата професия има ли бъдеще не само като обучение, но и въобще като медицинска професия в България“, алармира Захариева.
Генералният секретар на организацията Христо Иванов допълни пред БНР Новини, че въпреки самостоятелното водене на екипи на терен, те са поставени в една категория с коренно различни специалисти, което поражда напрежение в системата. От съюза призоваха за спешни законови промени, вместо закриване на специалността.
От МЗ успокоиха, че работещите в момента лекарски асистенти запазват изцяло правата си. Предстоят разговори относно новата учебна рамка и ефекта ѝ върху кадрите в малките населени места.
Реформа или трус: МЗ пренаписва правилата за медицинските специалисти у нас
