Скритата цена на „безплатното“ здравеопазване: Защо доплатихме 744 милиона лева за лекарства?

Българското здравеопазване често се рекламира като достъпно, а списъците с реинбурсирани медикаменти от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) постоянно се разширяват. Зад официалните отчети обаче се крие огромно финансово бреме, което се прехвърля директно върху гражданите. Официалните данни разкриват стряскаща реалност: българите са платили 744 милиона лева от джоба си за лекарства, които уж се покриват от държавата.

Тази сума превръща родното „безплатно“ лечение в илюзия и поставя въпроса – защо се стигна дотук?

Капанът на частичното покритие

Основната причина за този разход е моделът на т.нар. „частично реинбурсиране“. За голяма част от медикаментите НЗОК поема едва 25%, 50% или 75% от стойността. Остатъкът се заплаща от пациента в аптеката.

Освен това касата прилага системата на референтните стойности. Тя покрива сумата до цената на най-евтиния съществуващ аналог (генерик) на пазара. Ако лекарят е предписал по-модерно, оригинално или просто по-добре понасяно от организма лекарство, разликата в цената – понякога в пъти по-висока – се доплаща изцяло от болния.

Кой плаща най-високата цена?

Най-ударени от тази система са хората с хронични заболявания (сърдечно-съдови, неврологични, диабет), както и пенсионерите. За тях месечната терапия не е лукс, а въпрос на оцеляване. Когато разликата между лимита на НЗОК и пазарната цена на лекарствата нарасне, тези десетки или стотици левове на месец изяждат голяма част от личните им доходи.

Ефектите от това финансово притискане са опасни за общественото здраве:

• Компромиси с терапията: Пациентите започват да пият лекарствата си през ден, за да спестят пари.
• Пълен отказ от лечение: Огромен брой хора спират да купуват предписаните им медикаменти.
• Влошаване и хоспитализация: Нелекуваните навреме заболявания водят до тежки кризи, което в крайна сметка струва още по-скъпо на бюджета на болниците.

Сравнението с Европа: Къде бъркаме?

България продължава да държи рекорда в Европейския съюз по процент на директни плащания от джоба на пациента в сферата на здравеопазването. Докато в развитите европейски страни държавните фондове покриват огромната част от разходите за лекарства, у нас пациентът функционира като съфинансиращ орган на системата.

744 милиона лева са ясен сигнал, че здравният модел се нуждае от спешна реформа. Без пълно покритие на есенциалните медикаменти за социално значими заболявания и без реален контрол върху крайните пазарни цени, „безплатното лекарство“ в България ще остане просто заглавие в бюджетните отчети.

Проектът „Доплащане.бг“ е разработен от ЕКИП за анализ на данни от здравеопазването. Изводите се основават на анализ на официалните месечни отчети на НЗОК за периода 2023-2025 г., съпоставени с Позитивния лекарствен списък на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Анализът изчислява размера на доплащането за всяко лекарство, заболяване и област в страната.