Най-големият финансов удар за хората при влизане в болница не е изборът на екип, а плащането на медицински консумативи
Скрити такси и скъпи консумативи: Как болниците изпразват джоба на българския пациент. Това алармира народният представител от „Прогресивна България” и член на комисията по здравеопазване д-р Георги Петров в интервю за Нова телевизия. По думите му разходите за консумативи остават най-голямото и често непрозрачно финансово перо, което пациентите се налага да покриват изцяло сами по време на своето лечение.
Законът разделя болниците: Къде и за какво ни таксуват?
Проблемът с доплащането се задълбочава от сериозното нормативно разграничение между частните и публичните лечебни заведения. Д-р Петров очерта ясна граница в практиките за таксуване, която поставя пациентите в различна позиция в зависимост от собствеността на болницата:
- Частните болници: Имат законно право да изискват допълнителни плащания за битови услуги. Това включва такси за самостоятелна стая, избор на храна, чаршафи и допълнително обслужване.
- Държавните и общинските болници: Нямат правово основание да изискват от пациентите пари за подобни битови удобства. Те са длъжни да ги осигуряват в рамките на финансирането си.
Липсата на единен стандарт води до ситуации, в които пациентите стартират болничния си престой с автоматични и непредвидени разходи.
Милиони левове изтичат заради разлики в цените на лекарствата
Освен директните плащания от джоба на гражданите, сериозен дефицит се генерира и при разходването на публичните средства от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Д-р Петров съобщи, че над 100 милиона евро годишно изтичат от касата заради драстичните разлики в цените на лекарствата.
В момента частните болници не са задължени да провеждат обществени поръчки за медикаменти. Това им позволява да купуват лекарства на много по-високи цени, които след това НЗОК е принудена да осребрява.
Изкуствен интелект и реформи срещу злоупотребите
За овладяване на течовете в системата здравните власти подготвят пакет от дигитални и законодателни мерки:
- Надграждане на проекта „Диагноза България“: Анализите на платформата вече са осветили мащабни аномалии и схеми за източване на болничната система.
- Контрол чрез Изкуствен интелект (ИИ): Министерството на здравеопазването планира внедряването на ИИ софтуер. Той ще проследява процесите в реално време, за да засича автоматично къде се намират финансовите пробойни.
- Задължителни търгове за лекарства: Подготвят се законови промени, които да задължат абсолютно всички болници, включително частните, да закупуват лекарствени продукти чрез обществени поръчки. Целта е да се уеднаквят цените и да се спре източването на десетки милиони от бюджета за здраве.
Проблемът с доплащанията в българското здравеопазване вече надхвърля рамките на социалния дискомфорт и се превръща в системен дефицит.
Докато пациентите продължават да понасят основната финансова тежест за медицински консумативи, нормативното разделение между частни и държавни болници задълбочава неравенството в достъпа до лечение. Спирането на милионните течове от НЗОК изисква радикална промяна – от въвеждането на строг дигитален контрол чрез изкуствен интелект до уеднаквяването на правилата за пазарно поведение на всички лечебни заведения у нас. Без тези реформи, финансовият натиск върху гражданите ще продължи да расте, а публичният ресурс ще остане неефективно разходван.
