Детската болница отново на кота нула: Нов междуведомствен съвет ще бори дългогодишния застой
В опит да изведе от дългогодишна правна и административна безизходица проекта за Национална детска болница (НДБ), Министерството на здравеопазването (МЗ) обяви радикална промяна в модела на управление. Проектът се отнема от едноличното вземане на решения от държавното дружество „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ (ЗИКД) и преминава под прекия контрол на нов Междуведомствен съвет, оглавяван лично от здравния министър Катя Ивкова.
Решението идва дни след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени обществената поръчка за проектиране, вкарвайки стратегическия обект в поредния съдебен лабиринт. От медицинска, правна и финансова гледна точка този ход предизвика сериозни дебати в колегията и изостри политическия тон в страната.
Паралелно с преструктурирането на управлението, темата за финансирането на НДБ се превърна в поредната ябълка на раздора между управляващи и опозиция.
Опозиционните сили, начело с ГЕРБ, атакуваха остро финансовото планиране на правителството, като посочиха, че в Държавния бюджет за 2026 г. и в 3-годишната бюджетна прогноза до края на 2028 г. са заложени точно 0 лева за изграждане на болницата и съпътстващата инфраструктура. Опозицията обвини кабинета в симулация на активност и фактически отказ от националния приоритет. Според разчети на чуждестранни консултанти и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) цялостният проект ще струва близо 382 милиона евро без ДДС.
Здравният министър Катя Ивкова контрира критиките с аргумента, че за текущата година допълнителни средства не са нужни, тъй като процедурата за проектиране е в съдебна фаза. Тя подчерта, че държавното дружество ЗИКД в момента разполага с налични над 46 милиона евро в сметките си – сума, напълно достатъчна за етапите на проектиране и първоначални дейности. От МЗ увериха, че в края на август стартира изготвянето на актуализираната тригодишна прогноза, в която целево ще бъдат заложени нужните траншове за същинското строителство.
Остри критики към модела на управление и същността на проекта отправи един от водещите експерти по медицинско право у нас – адвокат д-р Мария Петрова. Тя изрази сериозен скептицизъм относно реалните намерения зад административните рокади:
Ползи от новия Междуведомствен съвет
- Институционален натиск: Включването на министри от ключови ведомства (на финансите и на регионалното развитие) ще позволи бързо преодоляване на казусите с подробните устройствени планове (ПУП) и разрешителните за строеж.
- Поправка на административни пропуски: Прекият контрол на МЗ ще ускори подаването на документи към ИАМН за задължителната комплексна оценка по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) – ключова стъпка, която досегашното ръководство на ЗИКД необяснимо е пропускало.
Вреди и опасности
- Размиване на отговорността: Колективните органи в българската администрация често служат за параван, зад който се крие липсата на оперативни решения.
- Бюрократичен застой: Ако Междуведомственият съвет се превърне в тромава структура за гласуване, политическите спорове ще тежат повече от експертното мнение на педиатрите и Обществения съвет.
Ако Междуведомственият съвет съумее бързо да изчисти съдебните обжалвания около проектирането, първата копка в столичния квартал „Горна баня“ може да се очаква в края на 2027 г..
За лекарската гилдия обаче истинското предизвикателство остава кадровият дефицит. Механичното сливане на разпокъсаните в момента 17 педиатрични клиники в София в една обща структура ще срещне сериозна вътрешна съпротива. Истинският тест за МЗ няма да бъде изливането на бетона, а способността да създаде логистичен и финансов модел, който да привлече млади лекари и специализанти, за да не остане мегаструктурата просто празна сграда с модерна апаратура.
