Капанът на пределните цени: Защо държавната регулация прогонва магистър-фармацевтите от аптеките?

Фармацевтичният сектор в България е изправен пред парадоксална икономическа криза, която заплашва дългосрочната устойчивост на предболничната помощ. Докато инфлацията и оперативните разходи в страната следват пазарната логика и растат непрекъснато, приходите на аптеките остават ограничени от строги държавни регулации. Резултатът е тежък кадрови дефицит и демотивация на специалистите, които крепят здравната система на гърба си.

Икономическият абсурд на фиксирания марж

Основният източник на напрежение е механизмът на пределните цени. За разлика от всички останали търговци, които могат да калкулират инфлацията и повишените си разходи в крайната цена на стоките, аптеките нямат това право за лекарствата по лекарско предписание.

„Регулацията с пределните цени ограничава аптеките да вдигат цените, но разходите им се увеличават като на всички останали търговци“, обяснява председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) маг.-фарм. Димитър Маринов пред Bulgaria ON AIR.

Тази ножица между фиксирани приходи и растящи разходи притиска най-вече независимите и по-малките аптеки, обричайки ги на финансово изтощение.

Трудът – най-големият разход и най-недоцененият ресурс

Във всеки интелектуален и висококвалифициран сектор човешкият капитал е най-ценният, но и най-скъпият елемент. В аптечния бизнес ситуацията вече е критична, тъй като мениджърите нямат финансов ресурс, с който да предложат адекватно и конкурентно възнаграждение.

„Най-големият разход е за труд. Имаме много магистър-фармацевти, но те вече не желаят да работят в аптеките, защото няма как да им се увеличат заплатите“, подчертава маг.-фарм. Маринов.

Липсата на финансова перспектива принуждава младите специалисти да търсят реализация в представителства на чужди компании, клинични проучвания или извън страната, оставяйки гишетата в аптеките празни.

Повече отговорности, нула стимул

Към ниските нива на заплащане се добавя и огромният административен и регулаторен натиск, който се стоварва върху раменете на фармацевтите през последните години. Въвеждането на дигитални системи, електронни рецепти и постоянните изисквания за верификация превърнаха медицинските специалисти в администратори, без това да бъде финансово компенсирано от държавата.

„…към тях постоянно има нови изисквания“, допълва председателят на БФС, визирайки натрупването на нови задължения върху персонала, без това да е обвързано с по-добри условия на труд.

Накъде след кризата?

Ако държавата продължи да пренебрегва предупрежденията на съсловието, последиците ще бъдат понесени от пациентите. Очертаващата се тенденция води до затваряне на обекти и появата на нови „аптечни пустини“ в по-малките населени места. За да се спре отливът на кадри, е необходима спешна ревизия на модела на финансиране на аптечната дейност и признаване на фармацевтичната услуга като ключова част от здравеопазването, а не просто като крайна точка за продажба.