Доклад на ДАНС: Когато бизнесът с болни хора се превърне в национална заплаха
Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) официално представи своя годишен доклад, в който секторът на здравеопазването и в частност фармацията са категоризирани като критични зони с висока степен на риск за държавата.
В документа, внесен за разглеждане от Министерския съвет и Народното събрание, контраразузнаването алармира, че системните дефицити в лекарственото снабдяване и логистичните абсурди вече не са просто административен или икономически проблем, а директна заплаха за сигурността и здравето на българското население.
Основните рискове: Хроничен недостиг и източване на ресурси
Според данните и анализите, залегнали в документа, ДАНС идентифицира три основни направления, които генерират нестабилност в сектора:
1. Схеми за незаконно отклоняване и паралелен износ
Агенцията очертава трайна тенденция за извеждане на жизненоважни и скъпоструващи медикаменти от легалната верига на доставки в България.
- Паралелен експорт: Голям брой лекарствени продукти, предназначени за вътрешния пазар (често за онкологично болни, диабетици и хора с редки заболявания), биват пренасочвани към Западна Европа заради по-високите ценови маржове.
- Липса на прозрачност: Контраразузнаването отчита случаи на търговци на едро, които умишлено задържат количества или не подават коректни данни към Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА).
2. Неравномерно географско разпределение
Докладът обръща сериозно внимание на факта, че аптечната мрежа в страната е силно концентрирана в големите областни центрове.
- „Бели петна“ на картата: Цели региони и по-малки населени места остават в състояние на пълна изолация по отношение на достъпа до лекарства по лекарско предписание.
- Логистичен колапс: Финансовите затруднения на по-малките общински и многопрофилни болници ги принуждават да заявяват минимални количества медикаменти, което води до прекъсване на терапевтичните цикли на пациентите.
3. Източване на публични средства и фиктивни дейности
ДАНС потвърждава, че съвместно с прокуратурата продължава работата по множество досъдебни производства, свързани с финансови злоупотреби в лечебните заведения. Проверяват се:
Политическият контекст и натискът в парламента
Темата за лекарствения дефицит и намесата на ДАНС веднага предизвика сериозно политическо напрежение. Секторът се намира под засилен обществен натиск след неотдавнашните спорове в Народното събрание, където опозиционни депутати поискаха официално изслушване на ръководството на ДАНС заради внезапно прекъснати проверки в големи лекарствени складове.
Представители на парламентарната Комисия по здравеопазване настояват, че докладът ясно показва „къде е заровен проблемът“ и че спешно трябва да се ревизира нормативната уредба, която в момента често обслужва корпоративни и търговски интереси за сметка на българските пациенти.
Какви мерки се предлагат?
За овладяване на кризата в сектора, ДАНС и Министерството на здравеопазването предлагат затягане на държавния контрол чрез следните стъпки:
- Пълно дигитално проследяване: По-строги санкции за търговци, които нарушават подаването на данни към НЗИС и СЕСПА.
- Законови промени: Актуализиране на Наредба № 10 за регулиране на паралелния износ и гарантиране, че вътрешният пазар е 100% задоволен, преди да се разреши експорт.
- Защита на критичната инфраструктура: Третиране на складовете за едро и дистрибуторските мрежи на стратегически медикаменти като обекти от значение за националната сигурност.
В заключение, докладът на ДАНС за 2026 г. ясно показва, че проблемите във фармацевтичния сектор отдавна са надхвърлили границите на административен или чисто икономически дефицит. Превръщането на липсата на жизненоважни лекарства и паралелния износ в заплаха за националната сигурност е критичен сигнал за спешна нужда от радикална държавна намеса. Стабилизирането на системата ще бъде възможно единствено чрез безкомпромисен електронен контрол по цялата верига на доставките, пресичане на корупционните схеми в болниците и поставяне на здравето на българските пациенти пред корпоративните търговски интереси.
Капанът на пределните цени: Защо държавната регулация прогонва магистър-фармацевтите от аптеките?
