Адв. д-р Мария Петрова: Правната защита на лекарите не означава амнистия за грешките
Здравната система в България отдавна е преминала точката на пречупване, превръщайки се от хуманна мисия в бойно поле, където лекари и пациенти са оставени сами. За системните дефекти, липсата на правна защита за медиците и защо реформите у нас се случват само на хартия, разговаряме с водещия експерт по медицинско право адв. д-р Мария Петрова.
Въпрос: Адв. Петрова, от години говорим за „здравна реформа“, но усещането в обществото е за постоянна криза. Защо системата буксува, въпреки че средствата за здравеопазване всяка година нарастват?
Адв. д-р Мария Петрова: Големият парадокс на българското здравеопазване се крие точно в това – наливат се повече пари, но качеството на услугата и усещането за сигурност намаляват. Причината е, че темата за здравната реформа се превърна в инструмент за задоволяване на политически амбиции на хора, които са извън системата и нямат реална представа за процесите в нея. Финансовите средства се увеличават, но се разходват „на парче“, без ясна визия, реален контрол и стратегия.
Вместо стратегическо планиране, държавата предлага палиативни „кръпки“ и кухи документи. Ярък пример е Националният антираков план. Подобно на много други стратегии, той остава единствено на хартия – без реално финансово и оперативно обезпечение за хората, които се борят за живота си. Когато законите се пишат в кабинети, откъснати от реалността, те неизменно катастрофират в практиката.
Въпрос: Често казвате, че пациентът не може да бъде поставен в центъра на системата, ако преди това не се погрижим за лекарите. Пред какъв натиск са изправени медиците днес?
Адв. д-р Мария Петрова: Невъзможно е да се изгради работеща здравна грижа, ако първо не се прояви съпричатност и уважение към хората в бели престилки. Системата може да постави пациента в центъра си само тогава, когато първо изгради сигурна, предвидима и достойна работна среда за лекарите и медицинските специалисти.
Днес българските медици са заложници в собствената си професия. Те работят в условия на тежък кадрови дефицит и хронично прегаряне (бърнаут). Принудени са да съвместяват лечението с огромна, често абсурдна административна тежест. Наред с това, те са лишени от ясна нормативна сигурност, което ги превръща в лесна мишена за обществено недоволство. Когато държавата абдикира от задължението си да защити лекарите, тя ощетява пациентите. Без сигурност за лекаря няма как да има качествена грижа за болния.
Въпрос: Като експерт по медицинско право, какъв е най-големият юридически дефицит, който застрашава работата на лекарите при т.нар. „медицински грешки“?
Адв. д-р Мария Петрова: Проблемът е фундаментален – липсва разбиране по въпроса и от юристи, и от медици. Вместо обективно разследване, всеки трагичен изход или усложнение често се приравнява автоматично на престъпление по Наказателния кодекс – като убийство или телесна повреда по непредпазливост или още по-достъпно се хвъля в медиите като „грешка“.
Това води до институционален произвол и често незаслужен обществен линч. Липсата на ясни, утвърдени стандарти не позволява на контролните органи (като ИА „Медицински надзор“) и прокуратурата да си вършат работата. Казусите, често се разглеждат от хора, които не разбират спецификата на медицинската дейност. Системата масово не прави разлика между резултат от неизбежно медицинско усложнение и реална лекарска небрежност. Медицината не е математика – дори при перфектно свършена работа, човешкият организъм може да реагира непредвидимо. Това често убягва, но преди това някой е посочил с пръст, обвинил и заклеймил лекарското съсловие.
Въпрос: До какви последици за самите пациенти води този страх сред лекарите от съдебни дела?
Адв. д-р Мария Петрова: Води до масово практикуване на т.нар. „дефанзивна медицина“. За да се предпазят от съдебни саги, лекарите започват да предписват излишни изследвания за презастраховане или, по-лошо, да отказват прием на високорискови пациенти, за да не бъдат обвинени при фатален край. Страхът от съда парализира медицинската смелост, а това е пагубно за по-тежките случаи.
Правната защита на лекарите не означава амнистия за грешките, а изграждане на обективни механизми – като задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ с реално покритие, независими експертизи и въвеждане на No-fault системи. Трябва да има механизъм за обезщетяване на пациента без задължително търсене на наказателна отговорност от лекаря, когато няма умисъл или груба небрежност.
Въпрос: Пациентите също са изтощени – България е на челните места по доплащане от джоба на болния. Как се отразява това на доверието в системата?
Адв. д-р Мария Петрова: Това е поредният финансов абсурд. Докато в Европейския съюз средният процент на доплащане от джоба на пациента е около 17%, в България гражданите доплащат близо 34% за своето здраве. Това превръща конституционното право на здравноосигуряване в безсмислено, а достъпът до здравеопазване в лукс. Пациентите плащат два пъти – веднъж чрез осигуровки и втори път пред регистратурите или за скъпоструващи консумативи. Липсата на прозрачност настройва пациентите срещу лечебните заведения и респ. срещу медиците. Хората не си дават сметка, че лекарите не определят цените на клиничните пътеки, а те също са жертва на лошия мениджмънт.
Към това трябва да добавим и масовото разпространение на нерегламентирани и опасни здравни съвети в социалните мрежи. Липсата на държавен контрол над псевдомедицинското съдържание руши доверието в официалната наука и допълнително взривява крехката връзка между лекар и пациент. Когато обществото вярва повече на инфлуенсъри, отколкото на специалисти, кризата става ценностна.
Въпрос: Какъв е пътят напред тогава? Откъде трябва да започне истинската промяна?
Адв. д-р Мария Петрова: Българското здравеопазване няма нужда от нови кухи лозунги, а от радикална промяна на философията си. Спасението на системата преминава през три задължителни стъпки: декриминализация на медицинския риск чрез ясни стандарти, реална юридическа защита на медиците още на ранен етап от спора и категоричен край на порочния търговския подход. Здравеопазването да се управлява като бизнес, където финансовият отчет е по-важен от човешкия живот.
Кризата у нас отдавна не е просто статистика. Тя е ежедневен, тих сблъсък между две жертви на една и съща счупена машина – лекарят, превърнат в администратор, и пациентът, превърнат в платец. Време е да спрем войната пред кабинетите. Няма как да имаме защитени и здрави пациенти, ако нямаме спокойни и правно обезпечени лекари. Здравето не е прост бизнес модел, то е правото ни на бъдеще.
П. Панайотова
Проблемите в здравеопазването: Справянето на думи е като несправяне на практика (продължение
