„еЗдраве“: Дигитална революция или административен оптимизъм?

От 29 юли регионалните здравни инспекции въвеждат постоянна организация за активиране на мобилното приложение “еЗдраве”. Това стана ясно след онлайн среща на министър Катя Ивкова с директорите на всички регионални здравни инспекции. Освен в сградите на РЗИ, гражданите ще могат да получат съдействие и от мобилни екипи в общини, държавни институции и други обществени места.

Целта е повече хора да получат достъп до електронните си здравни досиета, без да е необходимо да разполагат с квалифициран електронен подпис. Чрез приложението те могат да проверяват информация за прегледи, рецепти, направления, ваксини и лабораторни изследвания.

Според министър Ивкова шъвеждането на постоянна организация и мобилни екипи за активиране на приложението „еЗдраве“ е важна стъпка към дигитализацията на българското здравеопазване. Въпреки големите очаквания на Министерството на здравеопазването, реалният ефект от кампанията вероятно ще се сблъска с няколко сериозни предизвикателства.

“Достъпът до собственото здравно досие не трябва да зависи от това дали човек разполага с електронен подпис или живее близо до областен център. Затова екипите на РЗИ ще отидат на място – в общините и институциите, включително извън стандартното работно време. Целта е конкретна: повече хора да виждат навреме данните за своето лечение и да могат да сигнализират, когато открият неточност“, заяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова.

РЗИ ще координират посещенията с кметовете и с териториалните структури на МВР, НАП, регионалните управления на образованието и други държавни институции. Графиците на мобилните екипи ще бъдат публикувани на интернет страницата на всяка здравна инспекция, казват още от МЗ.

Такива са планивете и очакванията. Какво показва обаче анализът на дефицитите?

• Административен подход към технологичен проблем: Изпращането на мобилни екипи по общини и институции е палиативно решение. Основната бариера пред масовото осиновяване на приложението не е липсата на локации за активация, а самото изискване за притежание на Квалифициран електронен подпис (КЕП). Докато достъпът не се опрости (например чрез облачен КЕП, банкова идентификация или съдействие от личните лекари), масовият потребител ще остане извън системата.
• Проблемът с дигиталното неравенство: Кампанията е насочена към широката общественост, но най-активните консуматори на здравни услуги са възрастните хора. За голяма част от тях работата със смартфони, следенето на известия и проверката на електронни досиета са трудни или неприложими задачи. Мобилните екипи могат да активират приложението на място, но това не гарантира неговото последващо и ефективно използване от тази целева група.
• Капацитет и мотивация на РЗИ: Натоварването на регионалните инспекции с извънредни дежурства и мобилни екипи извън работно време изисква сериозен човешки и финансов ресурс. Рискът е кампанията бързо да се превърне във формално „отчитане на дейност“ с нисък реален обхват, ако служителите липсват или не са мотивирани.

Прогнозируеми резултати

• Краткосрочен скок в статистиката: В първите седмици на кампанията ще се наблюдава сериозен ръст на активираните профили. Този резултат ще бъде генериран основно от администрацията на държавните и общинските структури, които ще бъдат „облужени“ приоритетно от мобилните екипи.
• Нисък процент на ежедневно използваемост (Retention rate): Голяма част от новоактивираните профили ще останат пасивни. Без масирана разяснителна кампания за ползите (като контрол върху източването на НЗОК и напомняния за прегледи), гражданите ще забравят за приложението веднага след силовото му активиране.
• Ограничен натиск върху сивия сектор: Функцията за публичен контрол и сигнализиране на грешки е отлична на хартия. Прогнозата обаче е за нисък брой реални сигнали от граждани поради липса на правна култура, страх от разваляне на отношенията с личния лекар или просто липса на навик да се проверяват извършените медицински дейности.

Извод, който се налага е, че инициативата е полезна, но разчита на остарели „кампанийни“ методи за решаване на структурен дигитален проблем. „еЗдраве“ има потенциал, но успехът му зависи от премахването на тежката регистрация, а не от географското разширяване на гишетата за активация.

Петър Димитров