Защо електронният търг за милиони се провали и кой плаща сметката?

Среднопретеглената цена на лекарствените продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса за болнично лечение, да се превърне в самостоятелен механизъм, а не да бъде обвързана с националното рамково споразумение. Това е сред предложенията на Експертния клуб за икономика и политика, представени в становище до парламентарната Комисия по здравеопазването. Те са изготвени въз основа на анализ на ефекта от регулаторните промени върху ценообразуването и реимбурсирането на онкологичните лекарствени продукти, заплащани от НЗОК. По темата в ефира на БНР говори икономистът в здравеопазването Аркади Шарков.

Шарков припомни, че среднопретеглената цена е механизъм, разработен през 2024 г. съвместно с Националната здравноосигурителна каса, Комисията по здравеопазването и Националния съвет по цени и реимбурсиране. По думите му, целта му е била „да се намалят разликите в цените на лекарствата, на онкологичните лекарства“.

Според него обаче настоящите ценови разлики не са резултат от среднопретеглената цена, а от действието на централизирания електронен търг. „Това, което в момента се наблюдава като вариация ценова, е вследствие на централизирания електронен търг“, подчерта той и допълни, че „електронният търг в случая не е решил проблемите, които е казал, че ще реши“. По думите му от септември миналата година отново се наблюдават значителни разлики между най-ниската и най-високата цена за един и същ лекарствен продукт в различни лечебни заведения.

Именно затова Експертният клуб предлага, когато цената, постигната чрез централизирания електронен търг, е значително по-висока, да се прилага среднопретеглената цена. „Ако цената на централизирания електронен търг е драстично по-висока от среднопретеглената, да бъде избирана среднопретеглената“, обясни Шарков. Ако за даден продукт няма постигната цена, тъй като липсва аналог или има само един доставчик, „тогава пределната цена да е определящата“.

По думите му, така ще се постигнат две основни цели – „сигурен достъп за българските пациенти до лекарства“ и оптимизация на разходите, така че „да не удря по джоба на осигурените лица“.

Чуйте разговора на Александър Райчев с Аркади Шарков в Lege Artis.