До отнемане на права и тежки глоби: Как „Медицински надзор“ ще контролира телемедицината
От 5 май 2026 г. в България официално влизат в сила първите изчерпателни правила за оказване на медицинска помощ от разстояние. С обнародването на Наредба № Н-5 от 28 април 2026 г. в Държавен вестник се слага край на практиката масови чат приложения като Viber, Messenger и WhatsApp да се използват като основен инструмент за диагностика и терапия.
Новата нормативна уредба, издадена от Министерство на здравеопазването, изважда телемедицината от сивия сектор. Тя поставя ясна граница между административната комуникация и същинската дистанционна медицинска помощ.
Администрация срещу лечение: Какво е разрешено?
Наредбата не забранява използването на Viber или Messenger за организационни цели. Лекарите и лечебните заведения могат да продължат да използват тези канали за:
- Уговаряне, потвърждаване или промяна на часове за преглед.
- Изпращане на логистична информация и административни съобщения.
- Напомняния за планови посещения.
Когато комуникацията премине към диагностика, назначаване на лечение, проследяване на състояние или интерпретация на изследвания, тя вече се класифицира като медицинска помощ от разстояние. В тези случаи използването на стандартни чат платформи е незаконно.
Четирите стълба на новия регламент
За да бъде една дистанционна консултация легална, тя трябва да отговаря на четири задължителни критерия:
- Сигурна идентификация: Преди старта на сесията трябва да бъде надеждно удостоверена самоличността както на медицинския специалист, така и на пациента.
- Информирано съгласие: Пациентът или неговият законен представител задължително изразяват предварително съгласие за извършване на услугата от разстояние чрез специална цифрова форма.
- Защитена технологична среда: Консултациите могат да се извършват само през сертифицирани платформи, които отговарят на изискванията за киберсигурност и GDPR за защита на чувствителни здравни данни.
- Задължително дигитално документиране: Всеки преглед от разстояние завършва с генериране на електронен здравен запис, който се вписва директно в Националната здравноинформационна система (НЗИС).
Срокове за вписване в НЗИС
Наредбата въвежда стриктни времеви рамки за отразяване на дистанционната дейност в електронното здравно досие на пациента:
- Планова медицинска помощ: Не по-късно от 16:00 часа на следващия работен ден.
- Сложни клинични случаи и мониторинг: До два работни дни.
- Спешна медицинска помощ: До 30 минути след приключване на консултацията (до 120 минути при сложни случаи с обемна обработка на изображения).
Контрол и санкции: Какво може да наложи „Медицински надзор“?
Контролът по спазването на правилата е изцяло поверен на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Инспекторите на агенцията имат право да извършват както планови, така и внезапни проверки по сигнали на пациенти или при засичане на нарушения по служебен път чрез НЗИС.
При установяване на нарушения на Наредба № Н-5, ИАМН прилага санкциите, разписани в Закона за здравето и Закона за лечебните заведения:
- Глоби за индивидуални нарушители (лекари): За извършване на преглед извън регламентирания ред, липса на информирано съгласие или неспазване на медицинските стандарти за дистанционна дейност, лекарят подлежи на административна глоба. При повторно нарушение сумите се удвояват, а ИАМН може да изпрати предложение до БЛС за временно лишаване от право да се упражнява медицинска професия.
- Имуществени санкции за лечебни заведения: Ако болница, ДКЦ или медицински център предоставя телемедицински услуги през несертифициран софтуер (напр. служебен Viber) или не поддържа изискваната по закон защита на данните, учреждението е заплашено от сериозни имуществени санкции.
- Глоби за забавено документиране: Неспазването на часовите срокове за вписване на прегледа в НЗИС се санкционира като нарушение на правилата за водене на медицинска документация.
- Принудителни административни мерки: В най-тежките случаи – като системни нарушения, липса на надеждна идентификация или извършване на изрично забранени дейности (като дистанционно водене на раждане или установяване на смърт) – „Медицински надзор“ може да наложи заличаване на дейността по телемедицина от регистрацията на лечебното заведение или временно да спре функционирането на съответното звено.
За лекарите и мениджърите на лечебни заведения е критично важно спешно да прегледат вътрешните си правила, да проведат обучения на персонала и да внедрят софтуерни решения, отговарящи на държавните стандарти за киберсигурност, за да избегнат тежките финансови и административни последствия.
