Ще спрем ли фиктивните хоспитализации? Новите антикорупционни мерки влизат в парламента
Че българското здравеопазване се намира в парадоксална ситуация – бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) расте главоломно всяка година, но пациентите продължават да доплащат огромни суми от джоба си, а медицинските сестри остават критично малко, е известно от десетилетия, но сега парламентарната група на „Демократична България“ (ДБ) внесе мащабен пакет от законодателни промени, насочени към радикално пресичане на корупцията и спиране на източването на публични средства от системата.

„Целта ни е да започнем да затваряме кранчето в здравеопазването“, обяви народният представител Божидар Божанов от трибуната на Народното събрание. По думите му парите за здраве масово изтичат през фиктивни хоспитализации и нагласени обществени поръчки.
Основните стълбове, предложени в законопроекта, които обещават да променят правилата на играта:
Край на „мъртвите души“ в болниците чрез активното участие на пациентите
Една от най-радикалните промени предвижда въвеждането на задължително уведомяване на здравноосигурените лица за всяка отчетена на тяхно име медицинска дейност.
- Как ще работи: Пациентите ще получават автоматични известия в реално време за извършени прегледи, изследвания или хоспитализации.
- Цел: Този механизъм за социална отчетност има за цел напълно да ликвидира практиката на т.нар. „фиктивни хоспитализации“ – случаи, в които болници източват средства от НЗОК за лечение на хора, които никога не са стъпвали в лечебното заведение.
Стоп на нелегалния износ на лекарства и изкуствения дефицит
Промените в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения предвиждат затягане на контрола върху експорта на медикаменти. Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите (НАП) ще получат разширени правомощия за проследяване на лекарствените потоци. Това ще предотврати паралелния износ на дефицитни и животоспасяващи лекарства, гарантирайки, че те първо ще задоволят нуждите на българските пациенти. Освен това се предвиждат механизми за реално намаляване на цените на лекарствата за редки болести чрез засилване на пазарната конкуренция.
Край на „нагласените“ поръчки за скъпа апаратура
Корупционният натиск при закупуването на медицинска техника и консумативи е публична тайна. За да се спре тази практика, законопроектът въвежда задължителни централизирани шаблони по Закона за обществените поръчки (ЗОП) при покупката на медицинска апаратура. Това ще попречи на болничните ръководства да „нагласят“ техническите спецификации на търговете така, че на тях да отговаря само един конкретен, предварително избран производител или дистрибутор.
Нови правила за избор на болнични директори
Законопроектът предвижда прекратяване на практиката със субективни комплексни оценки, чрез които определени болници изкуствено получават голям брой легла, за да генерират фиктивни разходи. Наред с това се въвеждат изцяло нови, прозрачни правила за провеждане на конкурси за директори на държавни и общински болници. В комисиите по оценка вече задължително ще участват представители на професионално-съсловните организации и на самите служители в съответното лечебно заведение. Текстовете предвиждат в срок от 6 месеца след приемането на закона да бъдат проведени нови конкурси по новия ред за ръководителите на всички болници у нас.
Икономическият абсурд и обществената реакция
Данните, изнесени от вносителите, са стряскащи: на всеки 100 лв. за здравеопазване близо 36 лв. излизат директно от джоба на гражданите под формата на доплащания, въпреки че те вече са платили здравните си вноски. Над 75% от разходите за лекарства също се поемат от домакинствата.
Докато пациентите и младите лекари горещо подкрепят мерките за прозрачност, Българският лекарски съюз (БЛС) реагира остро. От съюза поискаха „спешна кръгла маса“ и обявиха, че „не е време за експерименти на гърба на здравеопазването“. Това предизвика сериозен обществен гняв, като граждани масово обвиниха ръководството на съюза в социалните мрежи, че защитава частни корпоративни интереси и се опитва „да удави реформата в дебати“, за да запази статуквото.
Предстои да се види дали парламентът ще събере политическа воля да приеме промените, или лобистките интереси в сектора отново ще се окажат по-силни от нуждите на българските пациенти.
Петър Димитров

Публични средства, частни правила: Време ли е частните болници да провеждат обществени поръчки?

Здравната комисия отхвърли фиксираните заплати за медиците: Страхове от фалити надвиха реформата