От времето преди ваксините: Невероятната 71-годишна битка на Марта Лилард в желязна капсула

Тя прекара цели 71 години затворена в огромна, жълта метална капсула, тежаща близо 400 килограма. За света Марта Лилард беше „последната американка в железен бял дроб“. За хората, които я познаваха, тя беше символ на непоколебима воля, която отказа да позволи на парализата да отнеме гласа и духа ѝ.

Марта почина на 78-годишна възраст в дома си в Оклахома, оставяйки зад себе си история, която звучи като научна фантастика, но е болезнено реално напомняне за миналото ни.

Когато една игра променя всичко

През юни 1953 г. Марта празнува своя 5-и рожден ден в увеселителен парк. Само девет дни по-късно се събужда с ужасяващо главоболие и схванат врат. Диагнозата е най-големият кошмар на всеки родител по онова време – полиомиелит (детски паралич). Болестта бързо атакува мускулите ѝ и я лишава от способността да диша самостоятелно.

Трагедията е още по-голяма, тъй като Марта се разболява само седмици преди ваксината на Джонас Солк да бъде официално одобрена и да изкорени вируса от по-голямата част от земното кълбо.

Живот под отрицателно налягане

Железният бял дроб е технология от 20-те години на миналия век. Машината работи чрез създаване на вакуум: когато въздухът се изпомпва от капсулата, гръдният кош на Марта се разширява и тя вдишва; когато въздухът се връща, тя издишва.

Макар съвременната медицина да предлага модерни респиратори, Марта съзнателно избира да остане в своята ретро машина. Новите апарати изискват трахеостомия (дупка в гърлото), а железният бял дроб, въпреки размерите си, ѝ позволява да говори, да диша естествено и да избегне честите белодробни инфекции.

Битката с остаряването на техниката

Най-голямото предизвикателство за Марта през последните десетилетия не е самата болест, а поддръжката на машината. Тъй като производителите отдавна са спрели производството на части, тя се превръща в „механик по неволя“. Марта редовно търси автомонтьори, инженери и ентусиасти, които да изработват ръчно уплътнения, ремъци и мотори, за да я поддържат жива. Когато токът спира по време на бури, семейството ѝ трябва да изпомпва въздуха в машината на ръка, борейки се за всяка нейна глътка въздух.

Заветът: „Майка ми щеше да ме ваксинира за секунда“

Въпреки че прекарва по-голямата част от денонощието в капсулата, Марта не спира да твори. Тя рисува, грижи се за домашни любимци и използва дълга пръчка в устата си, за да пише на компютър и да общува със света.

В последните си интервюта Лилард често отправяше силно послание към съвременното общество, което понякога приема ваксините за даденост:

„Майка ми щеше да ме ваксинира на секундата, ако имаше тази възможност. Днес хората имат този подарък, а го отхвърлят. Аз бих дала всичко, за да мога просто да тичам на воля.“

Със смъртта на Марта Лилард си отива една от последните живи страници от историята на медицинските чудеса и мрачните дни преди ерата на имунизацията. Животът ѝ обаче остава вдъхновяващ пример за това как човешкият дух може да триумфира дори в капан от стомана.