НАП и Митниците влизат в СЕСПА: Държавата затяга фискалния обръч около износа на лекарства
Българският лекарствен пазар е изправен пред радикална регулаторна реформа, целяща да спре хроничния дефицит на критично важни медикаменти в аптечната мрежа. Пакетът от антикорупционни законодателни промени, предложен в средата на юли 2026 г., предвижда безпрецедентно разширяване на контролните правомощия на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“. Двете ведомства ще получат пълна интеграция със Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА).
Целта е ясна: пресичане на злоупотребите и ограничаване на сивия паралелен износ.
Край на информационното затъмнение в СЕСПА
До момента електронната система СЕСПА функционираше изолирано, без ефективна връзка с финансовите и граничните органи на държавата. Това позволяваше на некоректни търговци на едро да извършват фиктивни препродажби и да изнасят зад граница медикаменти, които хардуерно се водят изписани на български пациенти.
Новите текстове регламентират задължително вписване на всички данни за изнасяните медикаменти в реално време с директен достъп за данъчните и митническите инспектори. Обхватът на самата система се разширява максимално, осигурявайки пълна проследимост на всяка кутия лекарство във всеки един момент.
Какво предвиждат новите правомощия?
Реформата превръща НАП и Митниците в активни регулатори на лекарствоснабдяването, а не в пасивни наблюдатели на пазара:
- Интеграция на масивите: Информационните системи на НАП и Агенция „Митници“ се свързват автоматично със СЕСПА. Всяко несъответствие между наличностите в складовете и декларираните за експорт количества ще задейства аларма за риск.
- Проверки на място в складовете: Данъчните инспектори получават правомощия за денонощен фискален контрол над дистрибуторите на едро. Ще се проверява дали умишлено не се задържат дефицитни медикаменти (като инсулини и онкопрепарати) с цел изчакване на прозорец за износ.
- Митнически блокаж на границата: Агенция „Митници“ ще може незабавно да спира пратки на ГКПП, ако софтуерът покаже, че дадено лекарство е в списъка за забрана на износа или липсва надлежно електронно известие от болница или аптека.
- Оценка на риска с изкуствен интелект: Законопроектът въвежда автоматизирана оценка на риска за установяване на пазарни аномалии. Това ще предотврати възможността проверки да бъдат умишлено спирани или „покривани“ по субективни причини.
Защо мерките са неотложни?
Паралелната търговия в рамките на Европейския съюз е легална практика, базирана на свободното движение на стоки. Проблемът в България обаче е структурен: огромните разлики в цените у нас и в Западна Европа стимулират изтичането на животоспасяващи лекарства, реимбурсирани от НЗОК. Пациентите масово доплащат от джоба си или не откриват предписаната терапия в аптеките.
Вносителите на пакета от промени подчертават, че здравеопазването е въпрос на национална сигурност, а не просто свободен пазар. Координираният удар на НАП и Митниците върху каналите за нелегален реекспорт трябва да върне сигурността за българските граждани.
Реакции в сектора
Промените вече предизвикаха сериозни трусове в бранша. Докато пациентските организации и Сдружението на собствениците на аптеки приветстват мерките, Българският лекарски съюз (БЛС) реагира остро срещу целия пакет от здравни реформи, настоявайки за организиране на широка кръгла маса и допълнителни дебати. Търговците на едро пък предупреждават за риск от прекомерна административна тежест, която може да забави легалния внос.
Въпреки съпротивата, политическата воля за затваряне на „кранчето“ в здравеопазването изглежда категорична. Предстои текстовете да преминат през гласуване в пленарна зала за окончателно приемане.
