Ако искаме да има еднаква цена за всички болници, Здравната каса трябва да договаря цените, а не отделните болници

Парламентарният и обществен дебат около прозрачността на разходите в здравеопазването отново навлезе в гореща фаза, след като управляващата партия „Прогресивна България“ внесе предложение частните болници да бъдат задължени да провеждат процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за купуването на медикаменти. Инициативата, силно подкрепена от Министерството на здравеопазването в лицето на министър Катя Ивкова, цели да уеднакви цените на лекарствата, заплащани с публични средства от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Промените обаче веднага срещнаха категоричен отпор от представители на сектора и експерти, според които мярката е грешка, застрашаваща пазарната логика.

Според вносителите на законопроекта липсата на изискване за обществени поръчки при частните лечебни заведения е довела до драстични дисбаланси в системата. Заместник-председателят на здравната комисия Георги Илиев алармира за десетки случаи, при които НЗОК плаща за едно и също лекарство на цени, различаващи се до 20 и повече пъти в различните лечебни заведения. Пример за това е медикаментът „Армисарт“, купуван от държавна болница за около 66 лв., докато частни структури са го отчитали пред касата за над 1800 лв.

Министерството на здравеопазването планира да въведе централизирано договаряне и рамкови споразумения за скъпоструващите лекарства, включително тези за онкологични и редки заболявания. Така публичният фонд ще плаща еднаква цена на национално равнище. Натискът за промяната идва и по линия на Европейската комисия, която вече заведе дело срещу България за неправилно транспониране на европейските директиви поради досегашното изключване на частните болници от обхвата на ЗОП.

От другата страна на барикадата бившият служебен здравен министър и настоящ член на Надзорния съвет на НЗОК д-р Стойчо Кацаров определи идеята като фундаментална грешка. В ефира на Нова телевизия той подчерта, че частните болници функционират на принципа на свободната конкуренция и носят изцяло своя търговски риск. Противниците на промяната, сред които и Българският лекарски съюз, предупреждават, че тромавите административни процедури по ЗОП могат да забавят доставките на жизненоважни медикаменти и реално да оставят пациенти без лечение.

„Включването на частните болници в обхвата на ЗОП е фундаментална грешка. Тези лечебни заведения са търговски дружества, които оперират на конкурентен пазар и носят изцяло своя финансов риск. Тромавите и бавни процедури по обществените поръчки няма да спестят пари, а единствено ще блокират бързината на доставките и ще застрашат навременното лечение на пациентите.“

„Ако искаме да има еднаква цена за всички болници, Здравната каса трябва да договаря цените, а не отделните болници. НЗОК трябва да договаря цената на лекарствата за цялата страна за цялата година. И не само на лекарствата – Касата може да договаря цената и на медицинските изделия. Като единствен купувач тя може да постигне по-ниска цена от което и да било лечебно заведение при тези обществени поръчки. Така че правилният подход е НЗОК да договаря, а не да се карат всички болници да правят обществени поръчки. Обратното няма да промени нищо. Разликите ще продължат да съществуват, ще продължат да съществуват и проблемите за пациентите. Проблемът е не само че Касата харчи повече пари, отколкото ако сама ги договаря, а че болните остават без лекарства заради начина на плащане“, каза още д-р Кацаров.

НЗОК договаря по този начин всички други лекарства, с изключение на медикаментите за онкологични заболявания. Никой не организира отделни търгове за инсулин във всяка болница. Касата договаря тези продукти и цените са най-ниските в Европейския съюз. Като единствен купувач тя може да поиска и допълнителна търговска отстъпка. Този, който плаща, трябва да договаря цената, а в момента болниците договарят, а Здравната каса плаща. Нашият интерес като осигуряващи се граждани е Касата да договаря цените на лекарствата. По този начин болниците ще бъдат изключени от този процес, те няма да участват в договаряне и заплащане, Касата директно ще се разплаща с производителите на лекарства и всички тези скандали, разлики и проблеми остават в историята, каза още д-р Кацаров.

Предстоящото гласуване на законопроекта в пленарната зала ще покаже дали държавата ще избере строгия контрол над разходването на публичните пари, или ще се съобрази с аргументите за гъвкавост и оперативна самостоятелност на частния бизнес. Докато защитниците на текстовете виждат в тях дълго чакано пресичане на схемите за източване на здравната каса, критиците се опасяват, че административната тежест ще се стовари директно върху гърба на пациентите. Казусът остава едно от най-сериозните изпитания пред здравната политика в страната.

Обещания на килограм: Може ли д-р Меджидиев да сбъдне здравните ни приказки?