Здравната комисия отхвърли фиксираните заплати за медиците: Страхове от фалити надвиха реформата

Парламентарната здравна комисия отхвърли два ключови законопроекта, предложени от „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Възраждане“, които целяха нормативно обвързване на минималните заплати на медицинските специалисти със средната работна заплата (СРЗ) за страната. Решението предизвика сериозни дебати сред политическите сили и представителите на сектора.

Здравната комисия блокира автоматичното вдигане на заплатите в болниците

Парламентарната комисия по здравеопазване отхвърли на първо четене предложенията за промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), внесени от ПП и „Възраждане“.

• Проектът на ПП предвиждаше основните месечни възнаграждения на лекари без специалност в държавните и общинските болници да бъдат не по-малко от 150% от СРЗ за страната, а за медицинските сестри – 125%. Той събра едва 2 гласа „за“, 12 „против“ и 2 „въздържали се“.
• Проектът на „Възраждане“, залагащ сходен принцип на индексация, бе отхвърлен с 2 гласа „за“, 7 „против“ и 5 „въздържали се“.

Въпреки че кадровият колапс и острият дефицит на медицински сестри и млади лекари в България са безспорен факт, по-голямата част от депутатите и браншовите организации отказаха да подкрепят предложения модел.

Защо бяха отхвърлени законопроектите?

Гласуването в комисията не отразява липса на желание за повишаване на доходите в здравеопазването, а по-скоро дълбоки концептуални и структурни несъгласия с предлагания механизъм. Основните причини за отхвърлянето могат да бъдат разделени в четири направления:

Липса на финансов разчет и риск от фалити

Здравният министър Катя Ивкова и депутати от мнозинството посочиха, че законопроектите не притежават реален финансово-икономически анализ. Автоматичното обвързване на заплатите със СРЗ би натоварило бюджетите на болниците, без да е ясно откъде ще дойдат средствата, преди да е приет официалният бюджет на НЗОК. За по-малките общински и регионални болници подобно рязко вдигане на разходите без допълнително целево субсидиране крие директен риск от финансово дебалансиране и фалит.

Дискриминация и неравнопоставеност в сектора

Предложението на ПП визираше единствено държавните, общинските и болниците с частично публично участие. Според критиците на проекта това създава неравнопоставеност спрямо частния сектор. Представителите на бранша и част от политическите сили (като „Прогресивна България“) изтъкнаха, че по отношение на възнагражденията лечебните заведения не трябва да се делят по тип собственост, а правилата трябва да важат за всички медицински специалисти в страната.

Проблемът с „цената на труда“ в клиничните пътеки

Зам.-председателят на комисията д-р Александър Симидчиев („Демократична България“) и временно изпълняващият длъжността управител на НЗОК д-р Асен Меджидиев подчертаха, че същинският проблем е липсата на остойностяване на лекарския и сестринския труд в самите клинични пътеки. Повечето членове на комисията смятат, че заплатите трябва да се обвържат с реално положения труд и преразглеждане на алгоритмите на пътеките, вместо да се налага „командно-административен“ или „социалистически“ подход на фиксирано заплащане през ЗЛЗ.

Политически обвинения в популизъм

Депутати от ГЕРБ-СДС (в лицето на Лъчезар Иванов) директно определиха текстовете като „популистки“ и обвиниха вносителите, че предлагат лесни, но неприложими решения. В отговор акад. Николай Денков (ПП) контрира, че опонентите им умишлено блокират всякакви варианти за реформа, без да предлагат работеща алтернатива, което оставя младите лекари и сестри без реална перспектива вече повече от година.

Какво следва?

Въпреки че бяха отхвърлени в комисия, законопроектите ще влязат за обсъждане и в пленарната зала на Народното събрание. Междувременно политическите сили се обединиха около идеята, че е необходима съвместна работна група с Българския лекарски съюз (БЛС) за изработване на по-дългосрочен, устойчив и финансово обезпечен механизъм.