Публични средства, частни правила: Време ли е частните болници да провеждат обществени поръчки?

Дебатът дали частните лечебни заведения в България трябва да прилагат Закона за обществените поръчки (ЗОП) се разгоря с нова сила, след като парламентарната група на „Прогресивна България“ внесе законодателни промени. Български лекарски съюз не остана извън спора.

Силната подкрепа от страна на Министерството на здравеопазването и антикорупционният пакет на „Демократична България“ извадиха на преден план дългогодишен парадокс: лечебни заведения със статут на търговски дружества оперират с милиарди левове публичен ресурс от НЗОК, но купуват лекарства извън правилата за прозрачност, валидни за държавните и общинските болници. Мигновената реакция на Българския лекарски съюз (БЛС), който призова за „експертна кръгла маса“, отново повдигна въпроса чии интереси брани съсловната организация.

В реакцията на Българския лекарски съюз (БЛС) се усети силно безпокойство от бързината на предлаганите промени, които съсловната организация определи като опасен „експеримент на гърба на здравеопазването“. Вместо бързи законодателни ходове, съюзът настоява за незабавно свикване на кръгла маса и стартиране на широк експертен дебат с всички заинтересовани страни. Според ръководството на БЛС, решаването на толкова сложни системни проблеми „на парче“ крие риск от дестабилизация на целия сектор.

Аргументи: Трябва ли частните болници да правят обществени поръчки?

Категоричният отговор е да. Когато едно лечебно заведение се финансира от вноските на българските данъкоплатци, то автоматично губи правото си да претендира за абсолютна търговска дискретност при разходването на тези средства.

Критерий	Без ЗОП (Сегашно положение)	Със ЗОП (Предлагани промени)
Финансов контрол	Драстични разлeки в цените на едни и същи лекарства.	Равнопоставеност и еднаква пределна цена за НЗОК.
Пазарна логика	Свободно договаряне, често облагодетелстващо свързани фирми.	Прозрачни процедури под мониторинга на Европейската комисия.
Равнопоставеност	Нелоялна конкуренция спрямо закрепостените от ЗОП държавни болници.	Еднакви правила за всички болници, работещи с публичен ресурс.

Защо промяната е наложителна:

1. Пресичане на ценовия абсурд: Официалните анализи редовно показват случаи, при които дадено онкологично лекарство се отчита пред Здравната каса от частна болница на цени, многократно по-високи от тези, постигнати чрез търг от държавна болница. Това източва ограничения бюджет за здравеопазване.
2. Европейският натиск: България вече е обект на процедури от страна на Европейската комисия именно заради изваждането на частните лечебни заведения от дефиницията за публичноправни организации.
3. Крайната цел на реформата: Предложеното от Министерството на здравеопазването централизирано договаряне на рамкови споразумения за скъпоструващи медикаменти няма да спре работата на болниците, а просто ще фиксира разумни пределни цени.

Лобистка ли е позицията на Българския лекарски съюз?

Реакцията на БЛС, определяща реформата като „експеримент на гърба на здравеопазването“, трудно може да бъде дефинирана като чисто експертна грижа за пациента. В случая позицията носи сериозни белези на корпоративен лобизъм поради няколко ключови причини:

• Изкривяване на синдикалната роля: Основната функция на БЛС е да защитава професионалните права, квалификацията и доходите на лекарите. Когато съюзът брани правото на мениджърите на частни болници да купуват лекарства без търгове, той защитава корпоративния интерес на собствениците, а не трудово-правния интерес на медиците.
• Тактиката на „удавянето в дебати“: Призивът за „кръгли маси“ и „широк експертен дебат“ е класически политически и лобистки инструмент за бавене на законодателния процес, докато темата отзвучи или правителството се смени.
• Игнориране на финансовата реалност: БЛС съзнателно пропуска факта, че парите, спестени от преплатени лекарства в частния сектор, могат да отидат за по-високи клинични пътеки и съответно за по-високи заплати на самите лекари в цялата система.

Изводите?

Здравеопазването е хуманна дейност, но болничният мениджмънт, когато е захранван от здравните вноски на гражданите, трябва да се подчинява на строги фискални правила. Опитът на частния болничен сектор да запази комфорта си на „пазар в пазара“ – където приходите са гарантирани от държавата, а разходите са скрити зад търговска тайна – е дълбоко несправедлив спрямо държавното здравеопазване и пациентите. Законодателната офанзива за връщане на обществените поръчки е закъснял акт на нормализация. Ако БЛС иска да бъде автентичен лидер в сектора, трябва да спре да функционира като щит за частните капитали и да застане зад прозрачността, която единствена може да осигури дългосрочна стабилност на системата.

Петър Димитров