Брюксел ни лекува по спешност: Доплащането в болниците и липсата на лекари – най-големият ни грях пред ЕС
Европейският съюз официално откри процедура за свръхдефицит срещу България заради прогнозирания дефицит от 4,1%. Наред с финансовото „сурвакане“, Брюксел ни изпрати пакет от пет ключови препоръки. И докато икономистите спорят за данъци и бюджети, най-тежката присъда в доклада всъщност е за хронично болната ни здравна система, която продължава да изсмуква джобовете на гражданите.
Диагнозата на Брюксел: Здравеопазване за богати и празни региони
Петата препоръка на Европейския съюз удря право в най-болезненото място на българското общество. Брюксел сухо отбелязва това, което всеки български пациент знае от горчив опит: България остава държавата с най-висок дял на преки плащания от джоба на гражданите в целия ЕС. У нас здравеопазването е безплатно само на хартия. В реалността купуването на скъпи лекарства, доплащането за консумативи, изборът на екип и „даренията“ в болниците са превърнати в норма.
Европейската комисия настоява за спешно намаляване на тези лични разходи, но скептицизмът тук е огромен. Здравната система в България от години функционира не като социална услуга, а като търговско дружество, заложник на огромни лобистки интереси във фармацевтичния и болничния сектор. Вместо парите от здравни осигуровки да отиват за реално лечение, те потъват в набъбващия брой частни и държавни мегаболници чрез схеми с клинични пътеки.
Вторият голям проблем, който ЕС изисква да решим, е географското неравенство и липсата на кадри. Цели региони и по-малки населени места в провинцията са оставени без лични лекари, педиатри и спешна помощ. Младите медици масово емигрират, а средната възраст на работещите лекари и сестри у нас застрашително приближава пенсионната. Брюксел настоява за силно развиване на извънболничната помощ, за да не се препълват клиниките с пациенти, които са могли да бъдат излекувани навреме. Докато обаче държавата няма ясна стратегия как да задържи лекарите извън петте най-големи града в страната, тази препоръка ще си остане просто поредното добро пожелание.
Останалите четири изисквания на ЕС накратко:
- Бюджет и данъци: Брюксел изисква от София спешно да свие дефицита под 3% от БВП и да ограничи растежа на разходите си. Комисията остро критикува 10%-овия плосък данък без необлагаем минимум, тъй като той засилва социалното неравенство. В условия на постоянна политическа нестабилност обаче никое правителство няма да събере смелост да вдигне данъците или да ореже социалните разходи, което прави бюджетната дисциплина чист мираж.
- Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ): Европа настоява за незабавно ускоряване на забавените проекти по ПВУ и засилени инвестиции по източната ни граница. България вече е абсолютен рекордьор по забавяне на реформите и съществува огромен риск да загубим милиарди евро поради административно безсилие. Очакваното усвояване на средствата се бави заради липсата на редовно правителство и постоянни политически пазарлъци.
- Правосъдие и антикорупция: Традиционното изискване на ЕС включва реална независимост на съдебната система, прозрачни обществени поръчки и дигитализация на администрацията. Тези клишета присъстват в европейските доклади от две десетилетия, без да виждаме реално осъдени по високите етажи на властта. Регулаторните органи у нас продължават да се разпределят по партийни квоти, което прави обещанията за „автономия“ несериозни.
- Енергетика и зелен преход: Препоръката изисква спиране на държавните субсидии за фосилни горива и бърза модернизация на електропреносната мрежа, особено в Северна България. В българския политически контекст затварянето на въглищни централи е тема табу, която се използва за плашене на избирателите преди всеки вот. Модернизацията на железопътния транспорт и зелената енергия изглеждат като далечна научна фантастика на фона на реалното състояние на БДЖ.
До 15 октомври 2026 г. България трябва да представи в Брюксел своя конкретен план за действие, за да избегне тежки финансови санкции и спиране на европейски средства. Истинският проблем обаче не е в написването на документа – чиновниците ни са перфектни в попълването на формуляри. Голямата въпросителна е дали у нас изобщо съществува политическа воля за реформи, които да засегнат дълбоките лобистки интереси в здравеопазването и енергетиката. Ако съдим по историята, София най-вероятно отново ще се опита да „снижи“ бурята, да изпроси поредното отлагане и да остави болната ни система на автопилот – до следващото строго писмо от Европа.
Сметната палата сезира КОНПИ за изпълнителния директор на МБАЛ в Монтана д-р Тодор Тодоров
