„Диагноза България“: Готовият дигитален одит, който НЗОК трябваше да направи сама

Платформата „Диагноза България“, създадена от 19-годишния Мартин Атанасов, функционира като мощен инструмент за публичен одит и дигитален контрол над родното здравеопазване. Тя обединява разпръснати данни от десетки официални регистри, отчети по ЗДОИ и НЗОК. По този начин платформата осветлява над 605 милиона лева съмнителни разходи, аномалии и обществени поръчки без конкуренция в общо 180 държавни и общински болници за изминалата година.

„Диагноза България“: Дигиталният одит, който извади на светло 605 млн. лв. аномалии в болниците

Новата дигитална платформа „Диагноза България“, дело на младия предприемач Мартин Атанасов, се превърна в основен инструмент за граждански контрол в здравеопазването. Чрез обработката на над 3 милиона реда официална информация системата успя да обедини разпръснатите данни за 180 държавни и общински болници в страната, разкривайки сериозни статистически отклонения при харченето на публичен ресурс.

Платформата вече предизвика реакция на най-високо ниво, като временно изпълняващият длъжността управител на НЗОК д-р Асен Меджидиев инициира официална работна среща със създателя ѝ, за да се обсъдят възможностите за бъдещо сътрудничество и по-ефективен контрол.

Какви конкретни ползи носи платформата?

• Пълна прозрачност на едно място: Събира за първи път в единна и леснодостъпна за хората база данни финансовите отчети, заплатите на персонала, нивата на смъртност и обществените поръчки на болниците.
• Засичане на ценови аномалии с изкуствен интелект: Системата автоматично маркира драстични отклонения при покупката на лекарства и консумативи. Данните разкриват случаи, в които конкретни болници купуват медикаменти (като онкологичното лекарство Armisarte) на цени до 12 пъти по-високи от средните за пазара.
• Осветляване на поръчки без конкуренция: Анализът на около 3000 обществени поръчки на стойност 1.2 млрд. лева показва рискови процедури без реално наддаване за над 156 млн. лева.

Какви решения предлага „Диагноза България“?

• Инструмент за институционални проверки: Платформата не служи за директно обвинение, а предоставя готови таргетирани сигнали за потенциален риск. Това позволява на органи като НЗОК и Министерството на здравеопазването да насочват одитите си там, където числата изглеждат необичайно, вместо да проверяват „на сляпо“.
• Активиране на гражданския контрол: Платформата предоставя възможност на самите пациенти да подават сигнали при съмнения за злоупотреби и ги насърчава да следят личните си досиета чрез държавното приложение „еЗдраве“.
• Решения, базирани на факти: Проектът цели да спре вземането на управленски решения в здравеопазването „на усещане“ или под натиска на слухове, като ги замени с твърди, проверими документи и статистики.

В резултат на проведения разговор, от НЗОК обявиха засилването на контрола като водещ свой приоритет. Двете страни изразиха готовност партньорството да продължи с цел допълване на анализите с нужния експертен контекст и по-добро разбиране на процесите в здравната система.