БСЛАФ поиска самостоятелно финансиране от НЗОК за практиките на лекарските асистенти
Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) настоява за създаването на самостоятелен финансов механизъм в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предложението бе представено от председателя на Управителния съвет на съюза Александър Александров по време на заседание на Комисията по здравеопазване в Народното събрание.
Искането е направено в рамките на обсъжданията на Законопроекта за бюджета на НЗОК и съпътстващите законодателни промени.
Директни договори с касата за по-достъпно здравеопазване
От съюза предлагат НЗОК да закупува медицински дейности директно от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани от лекарски асистенти. Предложението предвижда ясна рамка, която да включва:
- Конкретен обхват на медицинските дейности според професионалната компетентност.
- Условия и ред за сключване на договори с НЗОК.
- Критерии за качество и механизми за строг контрол и отчетност.
- Ясни правила за финансиране на практиките.
Решение за районите без лекари
Към момента законът позволява на лекарските асистенти да разкриват самостоятелни практики, но липсата на финансиране от здравната каса прави дейността им икономически неиздържана. Пациентите са принудени да плащат сами за прегледи и манипулации, което ограничава достъпа до грижи.
Според БСЛАФ осигуряването на целеви бюджет за тези практики ще помогне за решаването на кадровата криза в здравеопазването. Това ще даде възможност на лекарските асистенти да поемат голяма част от извънболничната помощ, особено в малките и отдалечени населени места, където има сериозен недостиг на общопрактикуващи лекари.
В заключение, въвеждането на самостоятелно финансиране от НЗОК за лекарските асистенти има както сериозни предимства, така и потенциални рискове за здравната система:
Основни ползи
- По-достъпно здравеопазване: Пациентите в малките и отдалечени села ще получават навременна, безплатна медицинска грижа на място.
- Разтоварване на системата: Намалява се натискът върху претоварените лични лекари и спешните отделения в големите градове.
- Задържане на кадрите: Младите специалисти получават финансова стабилност и стимул да останат и да работят в България.
Потенциални слабости
- Бюджетен натиск: Отделянето на нов финансов поток ще увеличи разходите на НЗОК и може да изостри дефицита в касата.
- Контрол на качеството: Риск от занижен контрол върху качеството на дейностите в отдалечените практики поради липса на достатъчно проверяващи инспектори.
- Административни трудности: Създаването на нови правила, критерии и механизми за отчетност може да забави и усложни административната система.
Предложението остава на вниманието на депутатите от здравната комисия, които трябва да решат дали промените ще залегнат в окончателния бюджет на касата.
