След 8 години: Министерството на здравеопазването рестартира Здравната карта на България
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова официално даде ход на процедурата за актуализация на Националната здравна карта. Решението идва в критичен момент за сектора, белязан от тежка финансова криза. Държавните и общинските болници в страната са натрупали задължения в размер на над 426 милиона евро.
Основната цел на ревизията е да се направи мащабна реформа в болничния сектор. Картата ще послужи като инструмент за оптимизация на разходите и спиране на неефективното финансиране. Тя ще даде законова възможност на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да сключва договори по строго определени критерии. Това ще ограничи безконтролното разкриване на нови болнични структури и дублирането на медицински дейности в региони, където вече има излишък от легла.
„Основният фокус на реформата, представена от Министерство на здравеопазването, е да се оптимизира легловата база и да се прекрати дублирането на излишни структури в големите градове, където използваемостта на леглата е под 45%. Същевременно ще се попълнят липсите на медицински услуги в по-малките региони.“, се казва в мотивите на минисзтерството.
Министерството поставя фокус върху пълната електронизация на здравната карта. Дигитализацията цели да осигури прозрачност и реална представа за капацитета на здравната мрежа. Анализът ще очертае географските дефицити – районите с остър недостиг на лекари и специалисти, както и местата, където достъпът до качествено лечение е затруднен. Извънболничната помощ, превенцията и профилактиката ще бъдат приоритет в новата стратегия на ведомството.
- Дигитализация: Картата преминава в изцяло електронен формат за проследяване на нуждите в реално време.
- Електронен контрол: Чрез НЗИС ще се въведе ежедневно електронно наблюдение на използваемостта на болничните легла.
- Административна инвентаризация: В разрешителните за дейност на болниците ще се вписва точният брой легла по нива на компетентност.
- Законови промени: Инициират се редакции в Закона за лечебните заведения и методиката за селективно договаряне с НЗОК.
- Стоп на отказите: Мерките целят да спрат неоснователните откази за прием на пациенти под предлог, че липсват свободни места.
- Рационално финансиране: НЗОК ще сключва договори по нови, ясни критерии, базирани на предварителен анализ на реалната използваемост.
Последната действаща Национална здравна карта беше приета през май 2018 г. Основната ѝ цел беше да ограничи безконтролното разкриване на нови лечебни заведения и да преразпредели ресурсите спрямо реалните демографски нужди по региони.
Тя не успя да реализира целите си поради следните основни причини:
- Порочен „хартиен“ модел: Данните се събираха ръчно и тромаво чрез Областни комисии. Когато картата беше завършена, информацията в нея вече беше морално остаряла и не отразяваше динамичния кадрови и болничен дефицит.
- Липса на пазарен контрол: Вместо да ограничи излишните структури, тя позволи разкриването на хиляди нови легла в големите градове, докато малките населени места останаха без базови медицински грижи.
- Липса на обвързаност с НЗОК: Картата трябваше да служи като филтър, чрез който Здравната каса да отказва договори на болници в региони с излишък на легла. Под натиска на различни лобита обаче Касата продължи да сключва договори с почти всички нови частни и държавни структури.
- Катастрофален кадрови дефицит: Картата планираше брой лекари и сестри на хартия, но игнорира реалния проблем с масовото напускане на медицински персонал и застаряването на кадрите, което направи заложените лимити неизпълними.
Всичко това наложи сегашната радикална дигитална реформа, обявена от министър Ивкова, за да може Националната здравноинформационна система (НЗИС) да следи капацитета в реално време.
Реформата среща сериозни предизвикателства. Натрупаните дългове в системата и лошите здравни показатели на населението в сравнение с останалите страни от Европейския съюз изискват спешни и непопулярни мерки. Актуализираната Национална здравна карта трябва да балансира между финансовата дисциплина и гарантирането на равен достъп на гражданите до спешна и специализирана медицинска грижа.
