Касата на раздора: Защо д-р Симидчиев влезе в челен сблъсък с Асен Меджидиев?
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) отдавна не е просто институция, която разпределя милиарди за здраве – тя е най-горещото политическо бойно поле в България. Последният мащабен трус в сектора бе белязан от категоричния отказ на д-р Александър Симидчиев и коалицията ПП-ДБ да подкрепят избора на бившия служебен здравен министър д-р Асен Меджидиев за подуправител на Касата. Зад тази лична и политическа конфронтация обаче се крие много по-дълбок дебат за това кой и как контролира парите за нашето здраве.
Хроника на една предизвестена битка
Сблъсъкът в пленарната зала не бе изненада за наблюдателите. Изборът на д-р Меджидиев, номиниран от парламентарната група на „Прогресивна България“ и подкрепен от ГЕРБ-СДС, веднага срещна острата реакция на д-р Симидчиев, който е сред водещите дигитални и здравни визионери в парламента.
Основните линии на напрежение се развиха в три основни направления:
- Съмнения за зависимости и „Папките в ДАНС“: Най-тежкият аргумент срещу Меджидиев дойде по линия на националната сигурност. Представители на Демократична България публично обявиха, че в ДАНС има оперативни данни за корупционни практики, свързани с Меджидиев и управителя на НЗОК Станимир Михайлов. Обвиненията касаеха потенциален натиск върху агенция „Медицински надзор“ за нерегламентирано увеличаване на легла в частни болници – схема, която според опозицията води до директно източване на публичен ресурс.
- Борба срещу статуквото в здравеопазването: Д-р Симидчиев последователно защитава тезата, че българското здравеопазване страда не от липса на финансиране, а от критичен дефицит на управление и контрол. Според него назначаването на фигури, свързвани със старите икономически кръгове в сектора, бетонира липсата на реформи.
- Блокираната дигитализация: За Симидчиев ключът към спирането на течовете в НЗОК е пълната прозрачност и електронното проследяване на всеки лев. Кадровите рокади, инициирани от ГЕРБ и техните партньори, бяха разчетени като опит за запазване на „мътната вода“, в която лесно се разпределят над 8 милиарда лева годишно.
Политическият прочит: Порции или принципи?
Зад кулисите на експертния спор прозира чисто политическо преразпределение на влияние. За ПП-ДБ изборът на Меджидиев е класически пример за задкулисно договаряне. Тъй като Касата е институцията, която реално подписва договорите с болниците и определя обемите на медицинските дейности, контролът над нейния управителен състав е ключов за всяко политическо лоби.
Докато вносителите на номинацията защитиха Меджидиев като доказан мениджър и лекар с богат опит, за Симидчиев и неговите колеги този избор остана червена линия, която те отказаха да преминат в името на политическия компромис.
От парламентарната трибуна Симидчиев възрази: „С отстраняването на Станимир Михайлов от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и оттеглената оставка на подуправителя ѝ Момчил Мавров е премахнат двупартийният модел на взаимен контрол над органа.“ и добави, че случващото се е „поредната стъпка към пълното овладяване на здравеопазването“ от ГЕРБ и техните политически съюзници, което подкопава крехкия баланс и контрола върху публичните средства.
Какво следва за пациента?
Когато лекари от такъв ранг спорят в парламента, потърпевш винаги е българският пациент. Конфликтът между Симидчиев и Меджидиев е ясен знак, че НЗОК трудно ще излезе от цикъла на скандалите, за да се превърне в модерна, дигитална и ориентирана към хората институция. Докато политическите амбиции доминират над здравната стратегия, реформата в сектора ще остане само на хартия.
Петър Димитров
