КНСБ: Малката потребителска кошница скочи с близо 9% за година
Животът в България продължава да поскъпва, като най-тежко това се усеща по джоба на хората с най-ниски доходи. Последният анализ на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ за юни 2026 г. показва притеснителна тенденция: т.нар. „малка потребителска кошница“, която включва 20 основни и жизненоважни хранителни стоки, е поскъпнала с 8,9% на годишна база.
Към края на юни средната стойност на тези базови продукти достига 61,82 евро (около 121 лева), което е с близо 5 евро повече спрямо същия период на миналата година.
Данните на синдикатите показват, че инфлационният натиск върху трапезата не е сезонен феномен, а устойчива тенденция от началото на годината:
- Месечно увеличение: Спрямо май 2026 г. (61,51 евро) цената на малката кошница е нараснала с нови 0,5%.
- Ръст от началото на годината: Спрямо декември 2025 г. стойността на същите 20 стоки се е увеличила с осезаемите 6,5%.
- Удар върху бюджета: За най-бедните домакинства разходите за храна вече поглъщат близо 30% от общите доходи, което ограничава възможностите им за покриване на други сметки и нужди.
Малката потребителска кошница не измерва луксозни стоки, а стои в основата на социалния минимум за оцеляване. Тя съдържа артикули, без които никое домакинство не може:
- Хляб и тестени изделия – традиционна основа на българската трапеза.
- Млечни продукти – кисело и прясно мляко, сирене и кашкавал.
- Месо и месни продукти – пилешко и свинско месо, малотрайни колбаси.
- Базови мазнини и захар – олио, масло и захар.
- Сезонни зеленчуци и яйца – картофи, лук и яйца.
Когато тези стоки поскъпват, това рефлектира автоматично върху покупателната способност на пенсионерите, хората на минимална работна заплата и уязвимите социални групи.
Изискванията на синдикатите – КНСБ подчертават, че ножицата между доходите и реалната издръжка на живота продължава да се разтваря. Ръстът на цените при най-евтините и купувани стоки изпреварва официалните нива на общата инфлация в страната.
Синдикалистите настояват за спешни мерки за компенсиране на доходите, актуализация на минималната работна заплата спрямо реалната издръжка и засилен контрол по веригата от производителя до търговските мрежи, за да се ограничат неоправданите спекулативни надценки.
