Казусът „Ахелой“ повдигна критични въпроси за въздушната ни спешна помощ
Българската система за спешна медицинска помощ по въздух (HEMS) отново се озова в центъра на сериозен обществен и институционален скандал. Повод за това стана тежък инцидент в морето край Ахелой, при който младеж от Израел пострада критично след сблъсък с джет. Случаят провокира острата и аргументирана реакция на д-р Благомир Здравков – управител на новата Детска болница „Св. Анастасия“ в Бургас и директор на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“ в София.
В своя позиция, разпространена в медиите, д-р Здравков призова за незабавна държавна проверка на процедурите в системата HEMS, заявявайки директно: „За пореден път се изложихме пред чужденците с медицинския хеликоптер“.
Хронология на инцидента и медицинският абсурд
След инцидента с джет край Ахелой, пострадалото израелско момче е прието в критично състояние с политравма и тежка черепно-мозъчна травма. Впоследствие младежът е транспортиран обратно за родината си със специализиран самолет.
Проблемът обаче възниква при комуникацията и планирането на вътрешния авиационен транспорт в България. Оценката на чуждестранните медицински екипи, които е трябвало да координират безопасното преместване на пациента, е осветила сериозни дефицити в българския модел за спешна помощ по въздух.
Основните пропуски в HEMS: Защо въздушният транспорт крие рискове?
Като специалист по детска спешна и интензивна медицина, д-р Благомир Здравков посочи конкретни професионални аргументи срещу начина, по който функционира системата в момента:
- Физиологичен риск при черепно-мозъчни травми: Пациентите в остра фаза на тежка черепно-мозъчна травма са изключително чувствителни към промени в атмосферното налягане. Когато бъдат подложени на авиационен транспорт, физиологичните изменения във височина могат да доведат до рязко влошаване на състоянието им. Настоящите алгоритми на HEMS изглежда не отчитат тези детайли с необходимата прецизност.
- Липса на работещи алгоритми: Според д-р Здравков големият проблем на родната въздушна помощ е липсата на ясен медицински протокол по какви критерии и кои пациенти подлежат на спешна евакуация по въздух.
- Закъснял старт на първичните мисии: Директорът на столичната педиатрия подчерта, че реалните първични мисии на HEMS (директно вземане на пострадали от мястото на инцидента) са започнали едва след изрично становище и намеса от страна на Министерството на отбраната, което е дефинирало основните цели на въздушната помощ.
Искане за незабавни институционални отговори
Казусът с израелския гражданин поставя под въпрос реалната готовност на държавата да реагира адекватно при тежки инциденти по Черноморието в пика на летния туристически сезон.
Д-р Здравков настоява за спешни и публични отговори от Министерството на здравеопазването и Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха. Системата HEMS, в която бяха инвестирани огромни средства и обществени очаквания, трябва да докаже, че работи по световни медицински стандарти, а не на принципа на „пробата и грешката“.
